Самаил

Под кървавочерни небеса
Къде мастилото не спря се да рисува
Над купища от гнили телеса
Стои демон и безспир ругае, псува.

Че ангел е, прокуден от Едема
И криле му с шип бяха оковани.
После на земна твърд пуст плена
Листа наля в болезнените рани.

Четири жени обвърза сетне той
Срещу Бога до една люто те заклети.
Сама жена от Кал с юмрук се гнети
В търсене алено на копнеж-покой.

И метат, метат криле пак и пак земята
Над стонове и писъци зловещи.
Един ден, някой ден – време за отплата!
Ще угаснат най-сетне райски пещи.