Виж това е май по-подходящо за втората тема:


Иван Вазов е патриарх на българската литература. Той твори през следосвобожденската епоха. Неговите творби са свързани с националноосвободителната борба, с утвърждаването на християнската зависимост от живота на българите.
След Освобождението възрожденските идеали и героичните дела на борците за свобода се забравят, а голяма част от тях остават дори непознати за по-новите поколения. Вазов си поставя родолюбивата задача да припомни на своите сънародници близкото минало и да им докаже, че не трябва да се срамуват от своята история и предци, а да се гордеят с тях. Писателят поставя своите герои в едно тъмно историческо време, наситено с мъка и унижения. В разказа си “Една българка” творецът възкресява спомена за близкото минало, за устойчивостта и родолюбието на българина. В одата :Опълченците на Шипка е застъпена идеята, че многобройните примери на смелост, доблест и себеотрицание в името на свободата превръщат поражението в морална победа и дават достатъчно основание за национално самочувствие. За да възкреси спомена за живота на българските хъшове в чужбина създава повестта “Немили-Недраги” през 1883г. Образец на Вазовата реторика е и стихотворението “Българският език”.
Преломните години преди Освобождението са изпълнени с достойнството на един народ, решен да отхвърли петвековното робство и готов на саможертва. Априлското въстание е върховна изява на порива за свобода, трагично пречупена и потопена в кръвта на въстаниците Дните на погром ярко открояват измеренията на сблъсъка между поробител и поробен, но вече непокорен народ. Това историческо събитие определя характера на времето и макро рамката на белетристичната творба “Една българка”
Като повечето разкази на Иван Вазов, така и “Една българка” е създаден въз основа на истинско събитие. Заглавието на творбата извежда на преден план обикновената жена от народа. Баба Илийца се възприема като една от всеотдайните българки. Със своите постъпки и нравствена същност героинята се откроява като необикновена, изключителна българка. Усилията на баба Илийца да спаси живота на един случайно срещнат бунтовник са разгънати в един обемен разказ. Вазов обособява шест части, всяка от които представлява своеобразен, малък “разказ в разказа, но притежава и своя важна функция в изграждането на цялото. Да бъдеш милостив и състрадателен , да изпълниш християнския си дълг в едно смутно и страшно време е равносилно на подвиг. Това е основната мисъл на повествователя в разказа “една българка”.
В повестта си “Немили-недраги” Иван Вазов изобразява българската революционна емиграция в Румъния от различни страни. Затова и хъшовете живеят едновременно като страдалци и герои, като смазани от мизерията, но и вярващи в скорошни нови битки за извоюването на българската свобода.
Сред незабравимите Вазови герои от повестта “Немили-Недраги” най-силно се откроява Странджата. Този човек заема важно място в живота на хъшовете като техен баща, покровител, учител и духовен водач. Странджата е носител на най-благородните черти на българския хъш. Честен, безкористен, искрен патриот, смел и умен, жертвоготовен, добър и отзивчив той разбира вълненията на своите другари, умее да вникне в душите им и да им помогне, което е нужно.
Името на Странджата живее сред хъшовете. Неговият честен, страдалчески и героичен живот им служи за пример. Те докрай продължават делото му, като проливат кръвта си за родината.
Образът на Странджата и днес буди искрени чувства на възхищение и гордост у всеки патриот, у всеки истински българин.
“Опълченците на Шипка” е последната ода от цикъла на Иван Вазов “Епопея на забравените”-прекрасен величав паметник на българския героизъм.
Изключителната сила на опълченците в най-драматичния момент от боя се обяснява най-вече с огромното им достойно за поражение родолюбие, със светлия им идеал и заветна цел-свободата на България. Силното им желание за победа, жертвоготовността, вярата в мощта на Русия ги вдъхновяват в схватката с врага. Чувството за отговорност, за синовен дълг към родината и най-сетне омразата към поробителя обясняват необикновения подвиг на тези изключителни български герои. Поетът в най-пълна степен изразява напора на чувствата си, силата на своя възторг и преклонение пред героизма на храбрите защитници.
Одата “българският език” е патетична прослава и пристрастна защита на родното слово от Вазов. В полемика с хулителите на езика се доказват неговата святост, историческата му мисия, неговата нравствена и естетическа ценност, творческата му мощ. Възприел своята човешка същности творческа мисия на бранител на всичко родно, творецът не може да се примири с посегателството срещу национална светиня. Неговата цел е да възпее красотата на родната реч, да защити български език от неоснователните хули и да възвърне националното самочувствие на народа ни. В пламенната ода емоциите са подчинени на осъзнатата отговорност на твореца пред бъдещите поколения.
Българина от Възраждането във Вазовите творби е представен като утвърждаващ националните и човешки ценности. Историческото време и турското иго са основните идеи , застъпени в тях. Различното в героите е, че не всички познават революционните идеали. В едни от творбите си Вазов поставя проблема за лишеното от високи идеали следосвобожденско общество, но в другите творецът възкресява спомена за близкото минало, за устойчивостта и родолюбието на българина. Най-близки до него образи са Бръчков и героят от одата “Българският език” въплътил образа на поет, посветил творческото си вдъхновение и поетическото си битие на родината и народа си.