Аз се грижа за племеничките си. Цели три на брой Едната е на 4, другата на 5 и най-голямата на 6 Сестиричките (на 4 и 6) си помагат все взаимно. По-голямата ме слуша и сякаш попива всяка дума и започва да поучава сестра си, която пък нея я слуша. Сладураната на 5 е голяма пакостница. Когато сме си само двете ме слуша, помага ми дори с домакисната ми работа. Подава ми вилици, лъжици..каквото има за миене. Когато идем до магазина винаги гледа да ми помогне, за да не ми тежи. Страхотно е как взима от плика с покупките шоколадчето или бонбонките и мисли, че ми е помогнала и след като потвърдя, че вече не ми е тежко, личицето и светва. Толкова е щастлива, че ми е помогнала... Но понякога, когато и се обръща повече внимание от странични хора, започва да се лигави и глези. Доволна съм поне, че спечелих доверието на това малко и крехко създание, което щом някой го убиди веднага тича при мен да ми каже. И винаги търси утеха в моята прегръдка и моите думи. Нямам думи да опиша колко я обичам