Цитирай Първоначално написано от VeSna
Цитирай Първоначално написано от babity
Трака, виж аз може да не обичам (всъщност имам страх) малки деца и в същото време да обожавам кучетата, но това в никакъв случай не значи, че мога да ги сравнявам. Животното си е животно. Още повече, че то се нагажда по моите желания. Сере когато аз искам, пишка тогава, целува, яде, пие, лае само тогава, когато аз искам. Има ли някаква база за сравнение? Иначе в първите месеци слугуването е много, но винаги мога да го оставя сам.
И си права и не си Обяснявам - имам куче (на 45 дни го взех) сега е на 2 год и половина. Грижата за него също е огромна. Когато беше малък пишкаше през 20 мин,а къкаше на всеки час... Съответно неможех да го извеждам навън (не му бяха минали дните от ваксините) и чистиш,драга... Няма как - храниш по 4-5 пъти на ден, нощно време ми се е будил да си играем и аз в 3-4 нощта ставам да си играя с него... Защо? Можех да го напляскам и той щеше да заспи, но не съм, нали? Взех го, лишавах се (понякога от цигарите и яденето за мен за да му купя нещо за него), но сега имам перфектно обучено куче (около 40-50 команди), прекрасен външен вид (на месец към 70-80 лв само за витамини и по 4-5-6 часа разходки на ден), възпитание (знае кога да се радва, кога да лае, кога да лежи и т.н.).

Разказах го всичко това за да ви покажа (или поне да се опитам), че имат много общо - и помярчето на село е гледано (хранено и поено), но няма нищо общо с държанието на моя пес... Има разлика как и колко се грижиш за него, как го възпитаваш (без значение дете или куче)... В някоя друга тема някой си се опиташе да ме убеди, че на 17-18 неможеш да поемеш отговорност за дете... Аз я поемам за КУЧЕ всичко като по учебник, всчкъкви лишения, излизаня (все пак немога да отида с преспиване в др. град нали?), прибирах се в 4-5 от дискотеки и в 7 бях на крак да си разходя песа поне до към 9-9:30... Как ще се лишавам за куче, а за собственото си дете - не???
И моето дете няма да избяга, и аз ще ставам рано, и аз няма да спя, и аз няма да излизам за да съм с него и да се грижа за него. Само дето ще е по - напред в годинките. Хубаво си се грижила за кучето си, похвално! Ама много си си дала зор. Аз откровено казано съм си доста по - мързелива от теб. Кучето ми само се разхожда, само се научи къде да ака и къде не, само първите няколко вечери му беше позволено да ме притеснява нощем и да се качва на леглото ми. За мен разликата е огромна. Грижите за бебето са мнооооого повече.