Разби
На всите ангели
Иззехме душите
И, ядосани,
Кръвясахме очите
Разярени,
Невразумени.
На летящите орли
Изтръгнахме крилете
Отвъд, Витошки поли
Вятър див замете
И изкорени,
Всичко той изтри.
На дървесното стъбло
Целунахме нозете
Милвахме всяко листо
Всеки се изплете
И себе си намери;
Балканът потрепери.
Сетне срамът на окование
С вик разтрошихме
И Марица буйна в излияние
Водно съградихме
И всеки роба победи,
Страхът в себе си...
Страхът в себе си...
Разби.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Много ми хареса. И трябва да ти кажа, че от доста време насам следя работите ти, защото наистина ме впечатляват. Скоро не съм чела нещо така добро, което да не е твое (:
Simplicity, complexity, oh what a tragedy! Reality, insanity, strange normality. Incredible, untouchable, but just visual...
Благодарим от сърце!![]()
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Уха..Оправда очакванията ми и този път.