Слънцекод

Пулс
Пулсът на вековете
Преминава през кръвта
Изтрива, измива я
И ти, стихоплете,
Си пренаписаният код.

Отвътре
Отвътре се излива
Пещера на същност
На его, на д.у.ш.а.
Отвъд безплътност
Си призрак без крила.

Крилата
Крилата се претопяват
В метал и ефир
В метал и ефир изтляват
Призрак в материал
Слънцедиск наново изгрял.

Цифри и
(слънце, може би?)
Това, което мълчи -
В пулс от слава
В пулс от пламтящи искри
Стихоплете, чуй, чуй
Идва това, що преди те уби.