Поправка на класна работа №1

Омировата поема-Илиада,е едно от най-значимите произведения на античната епоха.Нейната “мисия” е не толкова да пресъздаде десетгодишната война между троянските и ахейските племена,но чрез героите си да възвеличае добродетелите, достойните нрави,величието, смелостта и непреклоността,но и човешките пороци и слабости като гордостта,сребролюбието и властолюбието.
Най-обширно и просторно в произведението са представени образите на Ахил и Хектор,олицетворяващи не само божествеността и богоподобието,но и съчетаващи човешките слабости,изкушения, емоции и несъвършенства.
Ахил е епичният герой,който участва във войната не заради облагите,а за да докаже храбростта си,да възвиси паметта си,да съхрани своето име в историята,деянията му да не бъдат забравени.Но делата и постъпките му не са креативни и съзидателни,подтикнати от емоциите на един обикновен “простосмъртен”,а не полу-бог.
Неговият противник в суровата война е Хектор-той е не по малко храбър от ахейския пълководец.Неговата цел в тази война обаче не е дори и желанието за лична облага,а чувството за дълг и за обич към своя народ,който ще бъде сполетян от пагубен край без ценната му подкрепа и помощ.
Най-добре са съпоставени и разгледани образите на двамата герои от автора в двадесет и втора песен.Тя може да бъде определена като кулминация и развръзка едновременно,тъй като предначертава изхода от войната,настъпил е “смъртен ден за Хектор”,но без него укрепеният град е погубен,не ще се спаси от гибелния си край.
Самото начало на двадесет и втора песен подсказва за гибелта на Хектор.Войската му е далеч от него,прибрала се в укрепената Троя,той остава сам срещу цялата ахейска армия.По този начина защитава доказаната с много усилия своя храброст и решителност,но не съзнава че падайки убит погубва и своя град,това,за което се бори да спаси десета година.Въпреки това той ще остане в историята като един от най-славните герои,понечил да се изправи дори и срещо полубог като Ахил.
От тази част на текста може да бъде изведена и ценностната система на античния герой,готов да се жертва в името на славата и всепризнанието себе си.
Неговият противник обаче-Ахил,макар и да не пада убит именно от ръката на Хектор,загива от меча на далеч по-недостоен герой-Парис.Неговата слава обаче също е пощадена от вековете и запазена,въпреки най-голямото изпитание-времето.То не прощава никому,съхранява и пази само най-ценното за бъдните поколения.
Бащата на Хектор също осъзнава за наближаващия част на смъртта на “чедото му любимо”:
Хекторе,чедо любимо!Не чакай в полето Ахила
Сам от другари отлъчен,та скоро смъртта да не срещнеш,
Паднал сразен от Пелида,защото е много по-мощен.
Не се вслушва обаче в бащиния съвет.Буйната му все още дори младежка кръв надделява над разума на олегнал господар.Не осъзнава какво страдание ще донесе на своите близки,слушайки най-големия си “враг”-омразата.Жаждата за мъст и за дългоочаквания край на продължителната война,които са над всичко останало.Ако спечели той,неговият народ е избавен от премеждията,но ако загуби,това го обрича на гибел.
Един от моментите в двадесет и втора песен,представящи неизмеримата,но може би и и равната сила на героите,е разширеното Омирово сравнение за тяхната гонитба около стените на укрепения град.Три пъти го обикалят те и никой не надделява за да стигне или избяга от другия.Така обаче е подсказана и недостатъчната смелост на Хектор да се изправи срещу Ахил.Той не е сигурен в своята сила,не е готов нито психически,нито физически да се изправи срещу него.Но и не желае да прекрати гонението,прибирайки се зад стените на града.
Чрез скритото сравнение с кръг,който няма начало и край отново авторът припомня за равенството между героите-никой не ще надделее над противника си.Макар и Хектор да не е определен като “богоравен” нито дори “богоподобен”,неговата сила е съизмерима с тази на “богоравния”
Преди обаче героите да влязат в пряк сблъсък,Омир прави кратка ретроспекция,представяща спокойния живот на троянци преди ахейското нашествие,предствя злините,които една война причинява,представяйки града преди и след нея.Независимо от целта,средствата са неоправдани.Може би за Омир спорът и войната за една жена са недопустими.Не е мислимо да страдат толкова много хора поради разприте между двама владетели.
Така напомня и за още една от причините,поради които се води войната-целта и се е изменила-от красивата Елена към несметните богатства на Троя.Любовта към Елена на сребролюбивия цар на ахейците-Агамемнон,е само предтекст за войната,алчността му отдавна е заменила най-висшите човешата човешка емоция-чувството на обич,любов.
Чувството на омраза в Ахил е водещо,именно тя го кара да изпитва ненавист към Хектор,убил най-добрия му приятел,негов почти брат-Патрокъл.Може би именно това е продиктувало почти “животинския” му гняв.Емоциите, а не разума диктуват постъпките.
Друга възможна причина за необладаемия му гняв е,че на подсъзнателно ниво съзнава,че и той може да падне убит от меча на Хектор,вероятно счита че той е виновен и за смъртта на Патрокъл,оставяйки го да излезе с неговите доспехи.А и немалко са разочарованията,претърпял в дългата война-не само губи приятеля си,но и голяма част от войската,губи и любимата си.В него се загнездва тъгата от постоянните загуби на всичко което обича.Счита,че убивайки Приамовото чедо,с мъките му е свършено,няма да страда толкова,ще е отмъстил приятеля си.
Един от основните епизоди на двадесет и втора песен е “съвещанието” на боговете.Тъй като героите са равнопоставени,равносилни, боговете трябвада решат на кого да отсъдят “смъртен ден”Техните съдби са “претеглени” на “везната”.Така чрез намесата не всевишните и всевластните ще се реши изхода на това изпитание.Настъпва часът на смъртта на Хектор.Прав се оказва баща му-цар Приам.Настъпва моментът,в който Ахила Пелеев ще го срази и така ще обрече Троя на гибел.Но макар и да е отсъдена смъртта на Хектор,Ахил не ще може да се справи без божията помощ.Атина Палада,предрешена като любимия на Хектор брат-Деифоб,се явява в полето за да го накара да подтисне страха си и да се изправи срещу Ахил.
Така подмамен в този “божествен капан”надделява над страха.Изправя се срещу Ахил,като веднага разбира,че е предаден от боговете.Макар и да прави опит да победи Пелеевия син,нищо не ще го спаси.
Преди обаче да влезе в двубоя,той дава обет на Ахил,че ако той го победи ще върне тялото му непокътнато.С тези си думи наистина доказва,че разумът и традициите,определени от самите богове са над всички емоции.
Не е обаче такова утношението на Ахил.Може би тъй като знае,че ще победи отказва да даде дума да върне тялото на своя противник на близките му,за да бъде погребано по наистина достоен за височияйшата му особа начин.Така Омир отново порицава яростта и подчинението на гнева.Слабостта на човека да се справи с него.
След като чедото на Приам пада убито,Ахил завръзва тялото му към една колесница и го влачи в праха след нея.Обругава го по най-недостоен начин,макар че тялото на Патрокъл е върнато непокътнато.Нарушава божиите канони,волята на тези,които му помагат за да спечели това сражение.Но никое дело не остава безнаказано.Той също ще бъде убит,макар и малко по-късно,но ще бъде пронизан не от велик владетел като Хектор,а от значително по-слабия Парис.
Но въпреки това славните му дела,храбростта му и неговата хитрост не могат да бъдат забравени.Неговата история ще бъде съхранена и пощадена от най-големия враг на словото-времето.Не ще потънат в забвение неговите славни походи.
Двадесет и втора песен завършва с описание на последиците от смъртта на Хектор в укрепения град,мъката,покрусата и унинието от смъртта на Приамовото чедо.
Но смъртта,както и Вазов по-късно казва в своето произведение“Опълченците на шипка”,не означава забрава.Една толкова достойна смърт обрича героя на славата,за която говори и Вазов.
Образът на Ахил също е утвърден като положителен-също не ще бъде забравен.Така чрез своите герои Омир утвърждава положителине и отрицателните черти на човешките нрави и характери,отрича сребролюбието,властолюбие о,гнева и кара хората да бъдат по-добри,да преосмислят себе си и ценностната си система.Същевременно представя и тези на древния човек и архаичния герой,прави едно от най-знаменитите исторически събития “публично достояние”-великата ТРОЯНСКА война.