Цитирай Първоначално написано от ralka20
така искам да помоля който може да ми даде темите няма значение откъде :
1. Македонски - авантюрист или герой
2. Странджата - мъченик или герой
Чичко google знае всичко

МАКЕДОНСКИ
– АВАНТЮРИСТ ИЛИ ГЕРОЙ


Повестта “Немили-недраги” заема важно място в българската белетристика. От една страна, тя е продължение на прозата на Каравелов, Друмев и Блъсков. От друга – творбата е повлияна от фернския романтизъм и е стъпало към създаването на романа “Под игото”.- Писателят, от когото се учи Вазов, е Виктор Юго. В “Немили – недраги” можем да видим герой, който удивително напомня като характер героите на Юго. Това е Македонски.
Славният хъш е типичен романтичен герой. Той е различен от останалите – има изклчителен характер, който проявява при необикновени ситуациии. Притежава авнтюристичен дух, при необикновени ситуации. Притежава авантюристичен дух, който все го тласка към опасността. Македонски е човек на действието. Трудно му е да понесе унизителния живот в чужда страна. Но винаги намира начин да се справи с положението- дори ако му се налага да мами и да краде. На дело той доказва патриотизма си, когато преминава Дунава, за да занесе писмо на Левски. Тогава от авантюрист хъшът се превръща в герой.
Портретното описание на Македонски в първа глава на повестта представя героия като “висок мъж с дребно и надупчено от шарката лице, с дълги сиви мустаци и с лукави дръзки очи”. Той носи “огромно извехтяло и без копчета палто”. Детайлите ни подсказват, че то вероятно не е негово, а е намерено или подарено. Но тази външност на живеещ в бедност човек контрастира на дръзките му очи, които говорят за силен и авантюристичен дух.
Героятима силно влияние върху останалите хъшове. То се дължи на слуха за миналато му като войвода на хайдушка чета в Матедония. Уважението, с което се ползва сред събратята си по съдба, се дължи и на неговия силен характер. Той е роден за водач. Често се самоизтъква и желае да е център на внимание. Такъв е, когато го срещаме за пръв път – той разказва за героична битка с труците, а Странджата го поправя, щом сгреши или преувеличава.
Образът на Македонски е противоречв и слолжен. Героят минаги е готов да помогне на останалите хъшове, когато са изпаднали в нужда. Когато се запознава с току-що пристигналия Бръчков и разбира, че се нуждае от храна и подслон, Македонски го отвежда в кръчмата на Странджата. Това обаче не мупречи после да го обере на карти. След каго го е сторил, пък му казва: “Щото е мое, то е и твое.”
За разлика от останалите хъшове Македонски най-добре се справя с безславното и мизерно настояще. Той е човек със силна енегия, която постоянно го подтиква към действия. Понякога те не са особено героични. Така например героят изяжда запасите на учителя Владиков и продава дрехите му. Представата, която повествователят изгражда за Македонски е като за човек, изграден от противоречия. По време на представлението в четвърта глава той най-много се вживява в ролята си. Героят забравя, че е на сцената, и има усещането, че е в Балкана. Макар и комично, поведението му е на човек, който безкрайно мниго обича родината си.
Мизерните условия, при които живее Македонски, изкарват наяве неговите недостатъци и слабости. Но в десета глава идва момент хъшът да покаже истинската си същност и той се превърща в герой, който постига единство между думи и дела.
Тази глава започва с пейзажно описание. Мразовитата зимна нощ е подходящ он за изява на изключителен герой като Македонски. Има нещо едновременно красиво и плашещо в този пейзаж. Той е зареден с напрежение. Граченето на чавките внушава усещането за злокобност. Колибите на отстрашнишя бряг са сравнени с гробове.
Георият се е преоблякъл като влашки селянин. Този факт говори занеговата съобразителност. Но целият му вид носи характеристиките на мрачния пейзаж: “Нямаше нищо по-страшно, по-тайнствено и по-зловещо оттая черна сянка, която сред нощта като привидение се мърдаше над задрямалата бездна”. Епитетите “по-страшно, по-тайнствено и по-зловещо” (прилагателни в сравнителна степен) и “черна” засилват атмосферата на злокобното напрежение. Това се постига и от метафората, с която е назован Дунав – “Задрямалата бездна”. Следва още едно пейзажно описание, което увеличава усещането за злокобност: “Вятърът все духаше и пълнеше нощната самотия с гробовен шум. Това беше погребално пение над един мъртвец, покрит с бяла плащаница.”
Страхът, който е изпълнил душата на Македонски, не е за собствения му живот, а за мисията, с която се е нагърбил – да стигне до къщата на Баба тонка, където да предаде писмо на Левски. Той желае на всяка цена да оправдае доверието на хъшовете.
Природата поставя пред героя неочаквано препятствие – незамръзналата ивица вода. За да го преодолее, той решава да вземе дъска от някоя влашка колиба. Но тамго очаква ново препятствие – влахът, чиито викове могат да привлекат вниманието на караула. Диалогът между Македонски и влаха е изпълнен с напрежнеие. Заради мисията буйният хъш сега се опитва да бъде сговорчив, да намери общ език с непознатия. За това свидетелстват обръщението “Побратиме” и предложението да заплати взетата дъска. Диалогът реминава въ вътрешна рецч. Македонски разбира че трябва да прибегне до насилие. От морална гледна точка то не е оправдано, но от тази на патриота е допустимо. За героя дългът пед отечеството стои над всичко.
Преди да премине над “зеещата яма “, героят се прекръства. Жестът му , какъвто той не е правил от години, е своеобразна молитва за божествена закрила над една свята мисия.
При преминаването на Дунава Македонски проявява изключително мъжество и героризъм. Той се проявява не като авнтюрист, който просто търси приключения, а като истински герой, който осъзнава значимостта на мисията, с която се е нагърбил. Тя е в името на свята кауза – свободата на родината.
Любовта към отечеството и борбата за неговото освобождение сродяват съмишлениците. За това свидетелстват думите, с които Македонски отговаря на въпросите на Баба Тонка “Кой си?” – “Твой син!”
Смелостта си хъшът отново показва и в боя при Гредетин, когато храбро се бие за свободата на друг славянски народ в битка с общия поробител. Той е единственият, който оцелява. Налните изречения на повестат, които имат характер на епилог, показват героя като разсилен в някаква канцелари.я Контрастът между този македонски и предишния е разтърсващ. Най-смелият хъш се е превърнал в малодушен прислужник, който трепери пред гласа на грубия писар.( Изпълнени с горчивина са думите на повествователя: “Бедни, бедни македонски! Защо не умря при Гредетин?” това е и упрек към следосбожденска България, която не цени героите, които са жертвали живота си за нея. Ако трагедията на Странджата е , че умира в леглото си, а не на бойното поле, тази на македонски е, че е останал жив.
С промяната у хъша авантюрист и “кокошкар” към истински герой се променя и отношението на автора към него. Иронията и насмешката изчезват, за да остане само преклонението пред мъжеството и героизма на Македонски. На финала възхищението се смесва със състрадание към героя, който се е оказал отново “немил-недраг”, но в собствената си родина.



Българският хъш,мъченик или герой