Звездата на Феникса

От сиво в черно
Окраска преминава
Кротко и мизерно
Безмълвно то остава.

Цвят на цветовете
Изигран в убита рокля
По коридор на световете
Капка аленост преминава
...ала сърцето го не стопля.

От Феникс, та във врана
До звезда или умрял всемир.
Красотата избягала, обрана -
(а пък)
Окраската вие се безспир.

Сиво черното изяжда
Тъче белокоса прежда.
На златоок плаж, да
Феникс към звезда
С поклон-жар се свежда.