Ветронощ

От всички знам, знам
Откъсват се фрагменти
И вливат се те там (точно там) -
Във всекръвни орнаменти.

А ветронощ поглъща хищно
Кръпката на небеса човешки
И лее нокти в щенье пищно
Ласкае луната с грешни смешки.

Фрагментът пристан все намира
В поредна глуха зимна нощ.
Орнаментът тогава в здрач умира
В бляскав летнослънчев кош.

Част от пъзел, камък във торбата
Мозайка от души и зли тела.
Ветрената нощ иска своята отплата
И с шепот превръща се в Смъртта.