Познанията за строежа и функциите на човешкото тяло са привличали вниманието на учените много отдавна. Още от дълбока древност човекът се е мъчил да проумее както строежа на собственото си тяло, така и процесите, които протичат в него.
Откриването на клетката е едно от най-великите постижения на науката което дава тласък за бързото развитие на знанията за строежа и функциите на различните органи. Обединени в групи със сходни качества клетките образуват тъкани, те се групират в образования наречени органи. Човешкото тяло е изградено от различни органи: кости, мускули, сърце и прочие. Всеки орган се характеризира с определено устройство, форма, големина, разположение и със своя определена функция. В състава на един орган участват обикновено няколко тъкани, но една от тях е основна определяща функцията му. Така например сърцето е образувано от мускулна, епителна, съединителна и нервна тъкан, но основна е мускулната тъкан.
Независимо от устройството органите се групират в няколко системи, главно според функцията, която изпълняват: двигателна, храносмилателна, сърдечно-съдова и др. Например кръвообращението се изпълнява от сърдечно-съдова система която включва органите сърце и кръвоносни съдове. Органите и системите както и техните функции не са изолирани едни от други, а образуват едно единно цяло наречено организъм.
Организмът е най-голямата съвкупност от клетки, която природата е създала. Това удивително творение на природата функционира като цялостна самостоятелна съществуваща единица. Организмът непрекъснато е атакуван от различни вредители. Различни вируси и бактерии се опитват да причинят болести в организма, но това велико творение на природата веднага включва защитните си сили, регулира процеса и отстранява вредителите. По същия начин организма противодейства и на външните дразнители например ако се докоснем до горещ предмет мозъка веднага реагира и съкращава мускула като го отдръпва от горещия предмет. Регулирането и съгласуването на функциите се извършва чрез нервни импулси – нервна регулация или чрез вещества които се разнасят из организма с кръвта - хуморална (течностна) регулация. Системата за регулация приспособява човек към околната среда и се нарича адаптация.
При нервна регулация винаги има рефлекс. При него нервните импулси възникват в рецепторни клетки. Например когато си докоснеш ръката до горещ предмет рецепторната клетка на кожата изпраща сигнали по сетивните неврони до централната нервна система. Оттам мозъка връща импулса по неврони до мускула, който се съкращава. Анатомичния път по който преминава импулса се нарича рефлексна дъга.
Другия тип регулация хуморалната се извършва чрез химични вещества. Те са главно хормони и се отделят от жлезите с вътрешна секреция.
За да бъде работата на организма съвършена е необходимо централната нервна система непрекъснато да има информация за регулиращите се процеси. Така тя веднага може да изпрати коригиращ сигнал. Например при отдръпването на ръката от горещия предмет мускула се съкращава докато махне ръката от горещия предмет такова регулиране се нарича регулиране с обратна връзка. Обратни връзки съществуват както при нервната така и при хуморалната регулация.
Нервното и хуморалното регулиране действат заедно. Те поддържат нивото на кръвното налягане, температурата на тялото и др.
Удивявайки се на възможностите на организма, ние можем да му бъдем от полза като живеем здравословно. Не пием, не пушим,не използваме дрога и др.