^като лицемерие?
хаха не знам, щом се е разбрало значи спада към лицемерието.

Благородната лъжа, все пак, се изразява в това никога да не се разбере какво точно си имал предвид за това, което си извършил и другия човек да си живее тихо, мирно, кротко и спокойно.
Малко е противоречиво: Лъжа - благородна?
Обикновено лъжем, за да представим себе си така, че да се харесаме на околните или да предпазим себе си или някой друг.
Но резултатът ПОЧТИ винаги е този към който се стремим. В повечето случаи се получава обратен ефект. Рано или късно истината се разбира (колкото и изтъркано да звучи). Чесно казано закъснялата истина е много по-жестока от навременната и освен това тя действа двупосочно - премазва и лъжеца и излъгания.
В повечето случаи истините са достатъчно солени, за да ни разнообазяват живота.
Истината за мен е нещо, което ме кара да се чувствам комфортно. Когато изричам истини не го усещам, но го разбирам, когато почувствам неудобството при мисълта да излъжа.
Лъжата е нещо, което ти изсмуква енергията, карайки те да се съсредоточаваш върху несъществуващи факти, да подреждаш несъществуващи събития в хронологичен ред, а след това да поддържаш версиите си неограничено време. Не стига, че е трудно и затормозяващо ами и...
относно всички видове лъжи ще ви кажа, че най-голямата полза от лъжата е, че тя ни дава краткотраен комфорт, а най-малката вреда от лъжата - дълго време се чувстваме гузни от нея.
Разбира се всичко това е валидно за психика, която обществото приема да нарича нормална. Не и за измамника. Но това е вече друга тема.

Е, например, благородните лъжи са да казваш на родителите ти, че си с едни хора, пък ти да си със съвсем други, които те не одобряват и цялата цака е да се запазиш невредим и така родителите ти ще са спокойно, че си бил добре и т.н.
ахах ква глупост изписах цтцтц

изводът е, че лъжеш - другите се чувстват добре, същевременно и ти до някаква степен се чувстваш добре, но аз съм мазохист и не обичам на другите да им е хубавоооооооооо