За един магазин

**GbSy** · 01-22-2009, 13:27

Искате ли да ви разкажа за един магазин? За моя магазин. В него има усмивки. Всякакви усмивки. Всички те са прибрани в малки и големи кутии с различна форма и цвят. Имам всякакви кутиики. Много обичам да си ги разглеждам. Ама никога не взимам по нещо от тях, че после ще трябва да го връщам, а не обичам така. Примерно, взимам си една добродушна, широка, лъчезарна усмивка от яркожълтата кутия, чиито надпис гласи:”Жизнерадостни усмивки”. Та, взимам усмивката и си я слагам. Като си купи нещо човек и му става добре, леко и приятно, върви със самочувствие и уверено. Обаче, понеже аз съм собственичка на магазина и някак не върви да крада от себе си, рано или късно, трябва да върна усмивката. И става тъжно, защото не обичам да връщам емоции. Особено хубави. Вижте, ако беше нещо като тъга, разочарование, колебание и т.н. – с удоволствие щях да върна чувството. Е да, ама пък някак не върви да продавам лоши емоции, защото тогава никой няма да иска да си купува от моя магазин и ще фалирам.
Имам редовни клиенти. Има например един господин, който всяка сутрин идва и с делови тон казва:
„Искам една делова, красноречива усмивка, така че хем да не ме питат за какво се усмихвам, хем да знаят, че съм искрен.”
И аз му давам една усмивка от синята кутия, на която пише:”Изкуствени усмивки”. Няма да си кривя душата, я. Изкуствени са усмивките.
А, то по тая логика на всички кутии трябва да пише „Изкуствено еди-какво си”, защото купената емоция не е истинска емоция. Но пък – желана е, което може би я прави истинска, или пък не...
Абе, карай. Важното е, че всички идват да си купуват усмивки от мен.
И всички излизат от магазина ми усмихнати.