- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Мастилени хищници
Мастилени хищници
Хаос в умрели сърца
Измита облаци прах
И събуждат се страшни
Гладни, механични деца.
Сам пътя избрах.
Идея, край на целта
Сърдечен ритъм изтътнал
Стреля сачмите в цевта
В стомах от мастило - колела
Егото е мъртво; тих е преглътнал.
Завръщане към електрона
В най-малък греховен заряд
Открива се механизъм без цвят
Човекът ръката откъсна
И кръв сложи на метална корона.
Идея/начало/мъртвило
Децата бълват прах и частици
Плюят в раждането мастило
И с черна уста усмихват се
Зъбите смазват за нови игрици.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
ето това си ти това очаквах да видапреди време казах ,че стиховете са ти станали просто наредени думички и ,че не са онова силно нещо което ме караше да ги чета пак и пак и пак , но ето ,че ти се завърна
Просто... страхотно (:
Simplicity, complexity, oh what a tragedy! Reality, insanity, strange normality. Incredible, untouchable, but just visual...
Ами...тътен, тътна, защо да няма изтътнал, мисля че има ^^
Благодаря за отзивите, макар че пак потвърждавате това, че което не си харесвам особено, другите пък го о.О
Хекс, радвам се![]()
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Интересно :] Наистина доста добро, изпъква от останалите.
Your pseudo sunshine I don't need.
Талант!![]()
Sha_ля..ля!
It's summer.time!