Д О К Л А Д

На тема: Причини и резултати на Трийсетгодишната война
(1618-1648г.)






















ВЕЛИКО ТЪРНОВО
2008г.

Много от международните конфликти през втората оловина на XVIв. са мотивирани в голяма степен от принадлежността към определена църква (Испания и Нидерландия, Испания и хугенотът Анри IV Навара, Испания и Англия). Но макар религиозните мотиви да придават определена окраска в системата на международните отношения, зад тях прозира ожесточена борба за господство на континента и в колониалната област. Испанската амбиция за хегемония в Европа заставя Франция да преодолее религиозните борби и да се обърне срещу испанската опасност, защото на карта е заложена не църквата, а държавата. Хидерландци и англичани, разбрали икономическите възможности на колониите, са мотивирани в борбата срещу Испания, не само от религиозни основания, а защото са готови да оспорят испанската колониална мощ и да се впуснат в завоевания на Изток или в Новия свят. Казано по друг начин, религиозните борби, макар и определящи в голяма степен отношенията в Западна и Централна Европа през XVI и началото на XVIIв., постепенно започват да отстъпват на заден план и борбата за господство на континента да се освобождава от религиозните си насочености.
Трийсетгодишната война през първата половина на XVIIв. представлява последната голяма религиозна битка и едновременно с това първата европейска война за господство на континента, в която геополитическите цели доминират над религиозните мотиви.
Започналото от реформацията разделение в Европа на протестантски Север и католически Юг в началото на XVIIв. е оформено окончателно. Извоюваната от протестантска Нидерландия фактическа независимост, утвърждаването на протестантството в германските земи, Англия, Шотландия, Дания, Швеция и др.страни ликвидират позициите на католицизма в Централна и Северна Европа. Нантският едикт от 1598г. прекратява религиозните борби и във Франция. Претенциите на Испания за хегемония в Западна Европа завършват с неуспех. На мястото на западащите испански Хабсбурги в началото на века водеща сила става австрийският клон на династията. Тук, в земите на Свещената римска империя, се премества и центърът на Контрарефорнацията. В германските земи борбата на католицизма срещу протестантството съвпада с нарасналите амбиции на австрийските Хабсбурги за господство в Европа.
Трийсетгодишата война се води предимно на територията на Свещената римска империя. Въпреки Аугсбургския религиозен мир от 1555г. противоречията между протестанти и католици в германските земи се задълбочават. В началото на XVIIв. протестантите започват да се готвят за отпор. През 1608г. се образува Протестантската уния начело с Пфалц Фридрих V. унията се ползва с подкрепата на Нидерландия, Англия и Франция. През следващата година с испанска помощ се оформя Католическа лига, ръководена от баварския херцог Максимилиан I Вителсбах, който провежда успешно Контрареформацията в Бавария.
Повод за конфликта дават религиозните конфликти в Бохемия. През 1608г. император Рудолф II (1576-1612г.) признава лутеранството в Бохимия, а по-късно и употребата на чешки език в проповедите, учебните заведения и съда. Избраният през 1612г. от католическите съсловия в Австрия, Унгария и Словения нов император Матиас (1612-1619г.) започва ограничаване на правата на лутераните. Борбите се изострят силно и през 1618г. в Бохемия избухва въстание. Група протестантски аристократи нахлуват в Парижкия замък и изхвърлят трима високопоставени австрийски чиновници орез прозорците (т.нар. Парижка дефенестрация). Парижкият архиепископ е принуден да се спасява с бягство. От страната са прогонени и йезуитите. През 1619г. Бохемия не признава новия император Фердинанд II (1619-1637г.) и избира за свой крал ръководителя на Протестантската уния Фридрих V Пфалцки. Това са конкретните поводи за избухването на Трийсетгодишната война.
Вестфалските мирни договори от 1648г. ( често се говори за един договор, тъй като споразуменията от Мюнстер и Оснабрюк са подписани едновременно на 24 октомври ) регулират както структурите на Свещената римска империя, така и отношенията в Европа.
Мирните договори потвърждават решенията на Аугсбъргския религиозен мир от 1555г. за религиозните свободи на Германия като протестантите калвинисти получават равни права с лутераните и католиците. Изключение правят само австрийските наследствени владения и Пфалц, където официална религия остава католицизмът. Пълномощията на императора са силно ограничени – неговите решения подлежат на одобрение от Райхстага, в който са представени всички германски владетели. Отделните държави получават пълен суверенитет във вътрешните си работи, както и правото да сключват договори с чужди държави, освен ако не са насочени срещу императора и империята. Бавария, Бранденбург и Саксония увеличават териториите си. Нидерландия и Швейцария получават независимост и излизат от империята. Въпреки че формално Свещената римска империя запазва съществуването си, разделението в германските земи се засилва.
По мирните договори Швеция получава почти цялото германско крайбрежие на Балтийско море и става най-силната държава в Северна Европа. Големи придобивки получава Франция – френската граница е изнесена на Рейн и започва нейния голям възход като хегемон в Европа през втората половина на XVIIв.
Трийсетгодишната война слага край на амбициите на Хабсбургите за господство в Европа. На тяхно място се издигат нови сили – Франция, Англия, Нидерландия, Швеция.
Германските земи през втората половина на XVIIв. се развиват под знака на разорението на войната. Продължителните военни действия, съпровождани с грабежи жестокости, водят до огромни чвешки жертви – 13 млн., което редставлява около 70% от населението на германските земи. Разрушени са 1629 града и 18 310 села, опожарени са 1976 манастира. Разорени са почти всички останали градове и с това преобладаващата част от промишлеността. Селското стопанство, особено в най-силно засегнатите области, е напълно западнало. В продължение на дълги години – до средата на XIXв. – Германия като имперска общност престава да играе сериозна роля в европейската политика.
Една от главните причини за това е организацията на Свещената римска империя след Трийсетгодишната война. Тя се състои от повече от 200 отделни почти суверенни държави. Органи на империята са Придворната канцелария, намираща се във Виена, Имперската канцелария ( в Майнц ), Имперският придворен съвет ( във Виена ), Имперският съд ( във Вецлар ). От 1663г. в Регенсбърг е седалището на постоянния Райхстаг на империята. В него заседават представители на всички германски държави. Те са разделени в три главни камари – на владетелите с право на избор на император, принцовете и имперските градове. Към това разделение трябва да се добави и разграничението по конфесеионален признак – католици и протестанти ( лутерани и калвинисти ). При тази структура на властта в империята на практика не може да се провежда единно управление и всяка държава е свободна да провежда своя собствена политика.
В резултат на установилата се политическа разпокъсаност дълги години германският народ няма възможност да създаде единна национална държава. В рамките на империята започват да се издигат отделни държавни обединения – Австрия, Прусия и др. Главна роля в този процес играят амбициите на някои водещи династии – Хабсбургите, Хоенцолерните и др.
През втората половина на XVIIв. австрийските Хабсбурги са заплашени както от нарастващата амбиция на Луи XIV да наложи френската хегемония в Европа, така и от последния голям натиск на Османската империя. Принудени след Трийсетгодишната война да се откажат от стремежите си за надмощие в Западна Европа, австрийските Хабсбурги се обръщат на Изток.