За момента всичко далечно от чувства и емоции много ме устройва.
Да, ако стане 'навик' вбъдеще много ще ми попречи, камо ли изобщо да стигна истински до въпроса "След колко време - съвместно жителство с мъж, деца и тн" ще бъде абсурдно, но пък предполагам, че за това времето само би се погрижило и дори фалшиво би ме излекувало, така че докато се осъзная, че всъщност не е... вече да е късно и пак да съм си сложила главата в торбата.
Факт е, че за моята природа е трудно да не изразявам чувствата си, но като гледам приятелки и познати как са се справили някак си, са продължили и в последствие им се е завърнало усещането, значи и при мен трябва да стане в известен смисъл, нали? Пф...