Той за сега има цел да завърши с възможно най-висок успех и да продължи да учи в магистърска степен. Моите са малко по-дългосрочни и пак свързани с образование. А иначе целите ни в личен план са еднакви - да заживеем заедно,а по-нататък да създадем семейство, дом и деца.

iiirish, много е трудно да го направя. Той просто е по-инертен. Иска ги нещата, но не знае как да станат и не се стреми към нищо за осъществяването на общите ни желания. Чак снощи разбрах, че сегашното ни положение го дразни и смята, че е време да го променим. Като не прави нищо в тази насока,аз все си мисля, че обстоятелствата го задоволяват. Много ми е трудно да разбера мислите, чувствата и намеренията му за сериозните и важните неща. Той просто не обича да говорим за това...А как да го реализираме, ако не знаем какво точно иска другия. Все аз трябва да поставям сериозните въпроси, все аз трябва да търся решения или поне да предлагам такива. Той не искал да изказва мнение, за да не се скараме, ако е различно от моето. Голяма работа. Карали сме се стотици пъти. Ще се караме още повече. Много ясно, че не може да имаме еднакво мнение за всички въпроси. Това нито означава, че връзката ни е гадна, нито че не се обичаме. Но аз всъщност съм доста твърда в позициите и и малко изземвам ролята на мъжа във връзката. Мразя да го караме по инерция и нищо да не правим.