Офф...а ние с моя сме абсолютно наобратно.
Аз си имам собствено мнение за нещата, той си има негово, обаче постоянно когато има проблем ме ръчка да обсъждаме, да правим компромиси и да разрешаваме проблеми...а пък аз се дърпам и се ядосвам, защото сякаш и двамата говорим за различни неща и никой не разбира другия, а имаме желание, което в последствие аз губя от толкова караници...
И така...нищо не решаваме, уж цяла вечер говорим, а на сутринта нищо не се променя и така до следващия път в който се ядосам и... всеки път едно и също!
Оценявам това, че ме ръчка да говорим и да обсъждаме връзката си, но се дразня от факта, че нищо не решаваме в повечето пъти.
Доста сме различни, аз искам всичко сега, той е по-спокоен и може цял живот да си чака мечтите...
Може би проблемът е в мен, но съм осъзнала, че не мога да се променя, не мога да чакам, сякаш вътрешно се плаша, че няма да успея да стигна целите на живота си и няма да имам времето да им се нарадвам