- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Пепелни спомени
Пепелни спомени
От слабите отломки
Се раждат силни греди
Които надминават „преди”.
От гредите огън
Избива студа и буди нов.
Облак носи зъл гръм
А сойка надава врескливия зов.
Нови начала се раждат
От потъпкани преди пътеки
Листа дървото си израждат
И скъсват времето „навеки”.
Нокът припламва и изгаря ръка
Кожата гърчи се и потъва.
Поглъща я нова, безмътна река
„Стоманата не ще се огъва”.
От силните греди
Ще се извие паметник от камък.
Не ще го него покори
Ни мраз на зима, ни летния пламък.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Имаш много необикновен стил на писане. От теб би станало голям символист![]()
въобще не разбирам какви са тези реакции..Първоначално написано от WooDy
виждаш ли изпод тежкия си грим на кукла
поне- делниците чакащи зад стъклените отпечатъци
с протегнати стъпала
и шалове
обсипани с ориенталски фалшиви монети.
Страхотно е! Просто няма какво друго да се каже (:
Simplicity, complexity, oh what a tragedy! Reality, insanity, strange normality. Incredible, untouchable, but just visual...