Малка песничка за онези, онези изгубените в превода

[wonder]

Видях нещо и то ме вдъхнови,не е стих.Малка песничка за онези,онези изгубените в превода.Малката светлинка изгасна.Уж те светнах,а ти къде си?Видях,видях ги дори на тъмно,самотните.Малки фигури,нарисувани с прах.Бледи сенки от действителността.Прекален� � вглъбени в грижи за да видят света.Точицата ставаше все по-голяма.Като цвете.Поливаш го и то расте.Само че тя не беше цвете.Не беше и пламък.Беше страх и не растеше,само се приближаваше.И с всеки изминал ден тя поглъщаше всичко.А онзи там,виках му Забравения.Мразех чувството което ми навяваше,миришеше на самотата,на онези дълги нощи в които само бутилката и открехнатия прозорец са ти приятели.Опитах се да спра..Мислих че вината е в мене,но грешах.Колко много недоизлети поеми имаше в това сърце,чак ме хващаше страх.Сякаш виждах мислите.Уж просрачни,но погледът ги улавя.И ти се смразяваш,залиташ и ето го.Празен и грозен.В дрипи ,края иде.Носи коса но не за да ти вземе душата,а за да я преобрази.Прави я еднаква.Обикновена.Като хилядите клонинги на вечността.
-Чао,мили друже,беше ми приятно да си побъбрим-kаза тя и отстъпи,аз я виждах и знаех,че и тя ме виждаше,аз бях края,разказан на приказка.


Е,кажете какво мислите,за пръв път пиша нещо и имам нужда от критики,съвети к’vот се сетите.



*Грешен раздел! Липсва описателно заглавие на Кирилица
Точка 1 и 7 от Правила на форума.
Редакция на MakeMeLaugh

[Blab]

За първи път?
Не вярвам.
И друг ми казваше, че не пише, но не повярвах, просто... чувства се. Може би просто туптиш. Харесвам ритъма, който ти диктува, дали е сърцето, ума, или просто повик, шепот, отвътре или вън... без значение е.
Докосваш. Поне мен.

[Dumb]

Понякога не мога да се изразявам с думи. Прото казвам: харесва ми
(хих)