- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Смърт за тираните
2рото от замисления цикъл...
---
[Социални вопли]
Смърт за тираните
Народът е не само гладен
Той е разярен;
Един звяр грозен и ограбен
Един вълк в плен.
И в очите грее плам
Тлее злоба, ала справедлива
А вътре в него – там, там
Скътала се е душа гневлива.
И звярът ридае и ръмжи
Хапе, плаче и убива.
Ту сълза в окото му блести
Ту в устата кост тъй крива.
А тираните над нишките
Се смеят със злокобен смях.
Като котки дразнят мишките
И закопават гробовете в прах.
Смърт!
Смърт за тираните
За тираните проклети
Смърт!
Смърт за тираните
Потисниците на народа
Псетата, зъби впили в нас – проклети.
Народът е веч’ жаден
Жадува кръв, правда и кръв
Звярът-вълк усмихва се гладен
И ще разкъса елитарната си стръв.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
![]()
![]()
!!!
това е, сционе!
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride