А нещата други можеха да бъдат

Постоянно
Те лъжат и ти дават
Фалш за утробата на
Една безшумност.
Няма дума безумност
Или има – в нея се надиграват
Ябълка на ада и слънчева слана
Непрестанно.

Огледалото се счупи
От стъклата роди се Син.
Осем и девет – уравнение
Да донесе смъртта на Рода.
Метан влива се в кръвта
Зримият слива се в незрим
По негово лично извращение
Човекът себе си (сам) подкупи.

И това...

Орда роди от всичките лъжи
Копие набучи нечия глава.
Помия нежна мъртви брегове изми
И погълна в утроба сетне плесента.

От Хаосът Ред накрая се изражда
Вдовица пее, пиян слепец гори.
Подпора пада, ала къщата изгражда –
Светът на всеки Нас пламти.