- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Гробовен стон
Гробовен стон
На тези, които не познаваме и които забравяме. На далите своята песен в името на нещо, което надхвърля смъртните рамки.
„Вятърът иде
А с него и отровата на света”.
Те искаха просто да живеят
Да кръстосват горди своята земя.
А сега кости посивели тлеят
Зарити от десетилетия в пръстта.
Майки и дъщери,
бащи и синове
Сенки и светлини
приятели и врагове.
За смелост най-високо се заплаща
За смелостта да браниш своите деца.
От хълма вятърът мислите отпраща
И чувам на мъртвите гробовна песента.
Прострелян и захвърлен;
изнасилена и поругана.
Пленник освободен от своя плен
лъжец, попаднал в най-великата измама.
Листовете свършват със стон, ала
Листата падат с ропот на изгубени
Обесените и избитите са картина бяла
Която надвиснала е над световните земи.
Вятърът иде
С него – зимата, която няма край.
Помни мъртвите,
Помни жертвите,
Помни тези, които се осмелиха..
И за тях в нощта отпускай своя лай.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Страхотно е , но и доста тъжно=D>
![]()
![]()
![]()
![]()