Така...моето положение е сходно на твоето.

Има едно момиче от класа ми. Ужасно е злобна. Но аз се опитвах да се държа мило с нея - винаги и давам учебника си, да препише домашното, химикали, листи (дребни неща, но са услуга все пак). Докато тя не дойде просто един ден и не ми каза "Ти си едно нищо". Нищо не й казах, бях дооооста изненадана, въпреки че знаех, че е гадна.
Аз не живея в България. Французойките никога не казват, това което мислят. Оная ги тъпчи, обижда ги. Някои от тях реват, други правят финзиономии. Но мършата продължава да се държи така, защото никой не е посмял да й каже нещо.
Вчера тя реши да рисува някакви глупости и главната героиня бях аз. Мина през всички от класа и накрая стигна до мен. В първия момент се чудих какво да направя - да го обърна на майтап ли, да й се развикам ли. Реших, че някой трябва да я сложи на място. Вложих всичките си актьорски усилия да изглеждам разстроена и се оплаках на госпожата. Да, може би беше малко бебешко, но ефектът беше поразяващ. Даскалка побесня, а онази цялата се изчерви и потъна в земята. Голямата отворка, няма що. После ме напсува, но на мен не ми пука. Знам, че следващия път няма да се осмели да го направи. И без това учителката не я харесва.

Та...съветът ми е - просто направи нещо. Недей да бездействаш. Може да е глупаво, но ако смяташ, че така ще престане да бъде такъв (поне към теб), то..направи го
Успех