ТЕМА: Бит, душевност и стопански дух на Благоевград


Благоевград е разположен в долината на река Струма и през него тече по-малката река Благоевградска Бистрица. Намира се в т.нар. Благоевградска котловина на 310 метра надморска височина. Заобиколен е от три големи планини - на югоизток от него е Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина планина. Градът има важно стратегическо положение - отдалечен е само на 25 км път от границата с Република Македония и на 100 км от границите с Гърция, Сърбия и столицата на България — София. Разстоянието до Бяло море и пристанище Солун е 200 км. През Благоевград минава железопътна линия, свързваща Централна Европа с Гърция и международен път Е-79, част от транс-европейския коридор №4. В процес на изграждане е автомагистрала "Струма".Благоевград е общински център с богата история.
Благоприятните климатични условия и географското положение спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г . преди новата ера. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара на мястото на днешния квартал Грамада , който по-рано е бил село . Животът тук е в апогея си до пристигането на войнствено настроените славянски племена в района. През 238 г . жителите на Скаптопара , наричани още гресити , изпратитли прошение до римския император Гордиан III . От текста му разбираме , че още по онова време Скаптопара е бил културен и търговски център в района . На две мили от селото няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири , като най – посещаван бил панаирът от 1 до 15 Октомври , на който продажбите били освободени от данъци . С идването на славяните животът тук замрял .
След османското завоевание на полуострова от 15 век на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено мюсюлманско население , който многократно сменя името си - Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая . Името Джумая означава - петък . Петъкът бил ден за празнична молитва на мюсюлманите , а от там и пазарен ден . Тук е било съсредоточено цялото ислямско войнство . За настаняването на христяните тук се носи легенда , която разказва как селянин от село Маролево намерил тук загубения си болен кон , който оздравял от минералните извори . Интересен факт е , че след векове съжиелство между христяни и мюсюлмани те успяват да сформират един симбиозен организам . който спомага за търговското и културно развитие на селището . В края на 19 век и началото на 20 век христяните в тази област вече имат право на наследствена собственост над земите си , докато мюсюлманите нямат това право . При тях земите се предостапвят за ползване от Султана само пожизнено , без право на наследство. Поради тази причина се създава един механизъм , при който христяните започват да продават земите си на турските граждани срещу солидно възнаграждение , но въпреки това те си остават фективни собственици на тези земи , а реалните собственици са мюсюлмани , които по този начин успяват да си подсигорят тези земи за поколението си и това им дава възможност да си осигурят гоненето на по-дългосрочни цели . Така по това време в района започват да се появяват голям брой чифлици , както български така и турски .
По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша – българската махала на града . Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква . Така църквата „ Въведение Богородично „ е осветена през 1844 г . във Вароша , а в следващите 50 години е достроена и изографисана . Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето участвал в Освободителните движения . Преаз 1866 г . е основано и читалището на града .
През 1900 г . според статистиката на Васил Кънчов населението на Горна Джумая брои 6440 души , от които 1250 българи , 4500 турци , 60 гърци , 250 власи , 150 евреи , и 200 цигани .
Връх на революционната борба на българите от Македония и Одринска Тракия за национално освобождение и обединение е създаването на Македоно – Одринското Опълчение . То продължава делото и традициите на Българското опълчение от Руско – Турската освободителна война .
Обявяването на Балканската война е посрещнато с огромен ентусиазъм и въодушевление от целия български народ . Идеята за освобождение на братята българи събира под знамената всички годни да носят оръжие . Освен включените в редовната българска армия се зачисляват и хиляди доброволци включително емигранти. Повечето са родом от Македония и Одринско. Така се ражда Македоно – Одринското Опълчение, което наброява около 15 хиляди души, от които над 1600 са от Пиринския край: от тях - 162 от Горноджумайско, 715 от Неврокопско, 359 от Разложко, 240 от Мелнишко, 129 от Петричко.
Опълчението в състав от 3 бригади се отправя към Източния театър на военните действия на 17.10.1912 г. Огромно е значението на победоносните боеве, водени от него в Кърджалийско, Малгара, Булаир, Шаркьой и др. Опълченците, от които 62 от Горна Джумая, проявяват изключителна храброст, издръжливост и жертвоготовност и дават своя принос за освобождението на Македония и Одринска Тракия.
С успешната атака на граничните възвишения край Бараково, Трета бригада командвана от ген. Спас Георгиев на Седма рилска дивизия, освобождава Горна Джумая. Местното българско население посреща с голяма радост и въодушевление, с хляб и сол българските войници.
За по нататъшното развитие на града, Балканската война направи това, което Руско-турската освободителна война направи за останалите части на България.
След Междусъюзническата и Първата световна война в града се заселват големи маси български бежанци от Егейска Македония и Вардарска Македония . Постепенно започнало благоустройството и хигиенизирането на града . През 1920 г. тук се премества Солунската гимназия - днес Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей .
През 1919 г. излиза първия вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 г. започва благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата и хотелите. Есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове обаче се електифицират в следващите 10 години .
На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. Едва през 1934 г. се прекарва водопровод, до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с тържествено веселие .
Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада - в стария турски конак. На 9 май 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийния Дом (днес Американския Университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“, пускат се фонтаните .
Относно религията Благоевград принадлежи в църковно-административно отношение към Неврокопска епархия и е нейно седалище .
Заради големия брой студенти, географско положение и социални фактори, градът има сравнителна добра икономика. Процъфтяват магазини за дрехи, кафенета и ресторанти. Голям брой неквалифицирана работна сила е наета по многобройните строителни обекти и шивашки цехове .
Градът е много привлекателен за инвеститори, както чужди така и родни, неслучайно Благоевград е на трето място по брой разрешителни за строеж.Благоевград има реални възможности да се разраства в посока към кварталите Еленово и Струмско и най-вероятно ще „погълне“ близките села в най-скоро време. Преди няколко години беше направен основен ремонт на градската градина и също така беше построен нов мост. Вече е готова и новата сграда, която превърна сергийния пазар в съвременен бизнес център . Строителството в града процъвтява до такава степен , че се е превърнало в най – изгодния отрасъл за пране на пари от незаконна дейност . Много личности от подземния свят се ориентират към създаването на строителни фирми финансирани с мръсни пари .
В момента в града има 5 хипермаркета: МЕТРО, Технополис, Техномаркет Европа, Мосю Бриколаж и Кауфланд. През 2007 г. в жк Запад отвори врати и новата спортна зала „Скаптопара“, а също и първият мол Mall of Blagoevgrad. Очаква се и откриването на супермаркет „Била“ в жк Еленово. По времето на комунизма са действали големи заводи за продукция на електрони уреди, "ЗМКЕТ", "Завод за високоговорители", "ЗИИУ". Тютюневият комбинат е бил един от най-желаните места за работа поради високото заплаща
Община Благоевград като съставна част на област Благоевград в Югозападния район за планиране попада в район за икономически растеж, който според определението се характеризира с относително добре изградена техническа и бизнес инфраструктура, развита образователна мрежа и демографски потенциал и притежава потенциал за ускорено икономическо развитие. Планираните интервенции в подобен район са насочени към приоритетно развитие на бизнес инфраструктурата, включително технологични паркове и бизнесинкубатори, насърчаване на иновациите и технологичния трансфер, насърчаване развитието на взаимосвързани производства, инвестиции в човешки ресурси .
Според Стратегическия план за развитие на града се очаква Благоевград да се превърне в регионален и местен икономически център чрез постигане на изпреварващ икономически разтеж с ръст на БВП над два пъти по-висок от средния за страната . Предвижда се рязко повишаване на инвестиционната активност , развитие на иновативни, високоинтелектуални и високотехнологични производства , внедряване на екологосъобразни технологии и предотвратяване на екологично рискови дейности , доразвитие на техническата, социалната и пазарната инфраструктура с международно и национално значение , улесняване на бизнеса и достъпа до информация , повишаване качеството на човешките ресурси . По този начин положителното икономическо влияние ще бъде разпростряно и върху съседните територии чрез развитие на клъстери и подизпълнителски вериги и ще се засилят агломерационните връзки с останалите градски центрове .
Община Благоевград е с много благоприятно географско разположение, относително балансирана и диверсифицирана икономика, развита транспортна инфраструктура и подкрепяща бизнес-инфраструктура и с потенциал за по-нататъшно развитие . В същото време липсват високотехнологични производства; наблюдава се липса на иновации; партньорството между бизнеса, местната власт и нестопанският сектор може още да бъде разширявано и обогатявано. Структурата на образованието, както и в цялата страна, не съответства на нуждите на пазара на труда .
Икономиката на Благоевград е относително разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най-голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от секторите търговия и транспорт .
Регистрираните и активно работещи фирми в Благоевград в началото на 2004 г. са били около 6 000. От тях около 92,5 % са микро-предприятия с персонал до 10 души, 5,5% имат персонал между 11-50 души и около 2% са с над 50 души персонал. Сферата им на дейност е изключително разнообразна – почти няма икономическа дейност на територията на града, в която да не е активна поне една фирма. Над 800 от тези фирми работят в индустриалния сектор, а най-много са регистрираните и работещи фирми в сектор търговия.
Въпреки многообразието от икономически дейности, като водещи за Благоевград могат да се очертаят следните индустриални сектори :
Хранително-вкусова промишленост
Най-важното предприятие в този отрасъл на промишлеността е „Благоевград-БТ” АД с около 2000 работници, което създава най-висока заетост в общината и произвежда 51-52% от цигарите, предназначени за българския пазар. След модернизацията на завода, извършена през 1994 година, неговият капацитет достига 13-14 млрд. къса цигари годишно.
„Карлсберг България” АД („Пиринско пиво”) е друга голяма структуроопределяща фирма в областта на хранително-вкусовата промишленост, закупена през 2003 г. от компанията Carlsberg – Дания, която се очертава като най-бързо развиващата се в последно време компания в бранша и твърдо заема второ място по пазарен дял. През 2006 г. в завода са направени инвестиции за модернизация в размер на 20 млн. лв. В производството са заети около 300 човека.
Хранително-вкусовата промишленост в Благоевград е представена и от предприятия за производство и преработка на месо („Карол Фернандес Мийт” ООД с около 130 работници и 1 млн. евро инвестиции в производството, осигурени от програма САПАРД, „Интерксим” ООД, „Дифил” ООД), преработка и консервиране на плодове и зеленчуци (ЕТ „Катлин Христова”), производство на растителни и животински мазнини, мелнични продукти („Рила-СТХ” АД), готови храни за животни, хляб, хлебни, тестени и сладкарски изделия („Хляб и хлебни изделия” – общинско предприятие, както и други 23 цеха за хляб), готови храни, безалкохолни напитки и минерална вода („Агрима-Водолей” АД, „Еко-ботълс”ООД), вино и високоалкохолни напитки (няколко изби, между които „Вини Божкилов”, „Винпром Горна Джумая” ЕООД, „Винпром Тасков Дистилърс енд Уайн - Винтаспроект” ООД, „Винекс комерс” ЕООД, ЕТ „Викторио-М – Мирчо Димитров”, ЕТ „Винекс-комерс – Васил Щерев“, повечето от които работят и за износ .
Текстил и конфекция
Секторът на текстилната и шивашката промишленост е един от основните и най-добре развити в Благоевград. В бранша работят както малки и средни, така и големи предприятия. Водещи са „Струматекс” ЕАД, „Прима ФР” ООД, ТПК „Рила”, ТПК „Нов свят”, които са големи фирми по смисъла на Закона за малките и средните предприятия. Собствеността на значителен брой от предприятията е чуждестранна, предимно гръцка. Те произвеждат памучни прежди и тъкани, работно и униформено облекло, дамска и мъжка конфекция, трикотаж. „Милена” ЕАД, „Ледиан” ЕООД (която работи предимно за френския пазар), „Елегант” ООД, „Балкантекст” ЕООД, „Вьор-Антонов” ЕООД, „Алпитекст къмпани” ООД, фирма „Аспарух 91” и др. са средни по големина компании, чиято дейност е насочена предимно към производство на облекла от текстил. Малките (с персонал до 50 човека) и микро-фирмите са многобройни и шият дрехи от текстил и трикотаж. Потенциална пазарна ниша за тях е производството на единични (бутикови) облекла за износ на европейския пазар.
В последно време се наблюдава намаление на дела на продукцията, работена „на ишлеме” (около 1/3 от общия обем) и увеличаване на аутсорсинга, който се заплаща значително по-добре. Радостен е и фактът, че фирмите откриват собствени магазини, в които предлагат завършен продукт.
Строителство
В последните години се забелязва подем в развитието на сектор строителство и на пазара на недвижимите имоти.
2 В общината работят около 20 по-големи строителни фирми със сериозни пазарни позиции, някои от които имат по 300-400 постоянни работници. Водещи в отрасъла са „Галчев Инженеринг Груп” АД – Благоевград, „Универсалстрой консулт” ООД, фирма „Елитстрой” и др. Сред тях има изпълняващи проекти и извън пределите на общината .
Машиностроене и електроника
Основните изделия, произвеждани в града са телефонни централи, хладилници, печатни платки, високоговорители и измерителни уреди. Най-важните предприятия са Заводът за измервателни уреди „Стандарт”, който изнася голям дял от своята продукция, Заводът за съобщителна техника, който работи предимно за руския пазар, Заводът за печатни платки, Заводът за високоговорители.
Отрасълът е напълно преструктуриран и изработва изделия за износ, главно за страните от Европейския съюз, Близкия изток и Балканите. Около големите предприятия активно действат като подизпълнители по-малки фирми, които произвеждат отделни компоненти.
Дърводобив, дървообработване и мебелна промишленост
Фирмите, заети в дърводобива, работят почти изключително за износ (предимно за Гърция и Македония). Дървообработващите и мебелните предприятия имат почти равен дял в отрасъла, като две от тях са големи с около 300 работници. Тези фирми осигуряват дейност като подизпълнители за известен брой по-малки. Тук могат да бъдат посочени „Диорит” ЕООД, „Фурнир-пласт” ООД, „Пирин лес консулт” ООД, „Евролайн” ООД, „Елвек атриум ЗС” ООД, „Теохарови” ООД, „Парамон” ООД и пр. Капиталите в част от фирмите са чуждестранни .
Туризъм
На територията на общината съществуват благоприятни условия и е създадена базова инфраструктура за развитието на туризма. В последно време са изградени 25 малки семейни хотели с общо 650 легла, които обаче все още са недостатъчни. Най-големият хотел „Езерец” има 100 легла. Липсва компактна мащабна леглова база и друга инфраструктура, която би могла да поеме посетителите на големи прояви (конгреси, конференции и пр.). В града съществува голяма зрителна зала, която се нуждае от допълнителен ремонт, за да бъде използвана.
За улеснение на гостите на града е създаден Туристически информационен и учебен център към Югозападен университет „Неофит Рилски” и Община Благоевград, който предлага услуги и едновременно е място за практическо обучение и стаж на студентите от съответните специалности.
Амбицията на общинската администрация е да продължи развитието на следните видове туризъм:
Културно-познавателен – като се използват основно потенциалът на старинния квартал „Вароша” с неговите над 30 сгради с възрожденска архитектура и останките от антични крепости в землищата на селата от общината. Кварталът има статут на групов архитектурен паметник. Благоевград е известен с дългогодишните си традиции в опазването на фолклора и с големия брой специалисти и участници-аматьори в народни групи и ансамбли – деца и възрастни. Градът е и отправна точка за посещения на Рилския манастир, който се ползва с изключителен интерес от страна на чуждестранните туристи;
Балнеологичен и спа-туризъм – на базата на естествените минерални извори в региона. Освен центъра в хотел „Езерец”, вече функционира и новият Спа-център в Благоевград, който привлича много чуждестранни туристи;
Планински и ски-туризъм – свързани главно с курорта „Бодрост” на 25 км от Благоевград и местността „Картала”, която ще се превърне в голям ски-център. До момента са изградени ски-писта с дължина 500 м и денивелация 225 м, влек и къс учебен влек. Съществува проект за удължаване на пистата до 3500 м заедно с прилежащи съоръжения и строителство на двуседалков лифт. Засега легловата база в „Картала” е недостатъчна и е разположена в два хотела и една бивша почивна станция. Необходимо е развитие и подобрение на техническата инфраструктура, изграждане на паркинги и рехабилитация на пътя;
Еко-туризъм – свързан с биосферния резерват „Парангалица” и природните богатства на планините Рила и Пирин;
Пешеходен туризъм (трекинг) – по добре маркирани маршрути в Рила с изходен пункт курорта „Бодрост;
Конгресен туризъм – съществува като потенциал за развитие .
Площта на селскостопанската земя в община Благоевград е 288 382 дка. Обработваемите площи са 187 448 дка или почти 2/3 от цялата земеделска земя. Регистрираните земеделски производители през 2007 г. са 236.
Най-голям дял в растениевъдството заемат техническите култури, представлявани от тютюна, следвани от житни култури, зеленчукопроизводство и трайни насаждения. В общината са изградени 4 големи оранжерии, в които се отглеждат пресни зеленчуци и ягоди за прясна консумация. В последните 3 години се отчита чувствително намаление на площите, заети с тютюн (с 52% през 2006 в сравнение с 2004 г.). Добивите от зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица – се запазват на почти еднакви равнища през 2004, 2005 и 2006 г.. Това се отнася и за реколтата от грозде.
В общината е развито и животновъдството – главно говедовъдство и овцевъдство. Съществуващата доскоро голяма свинеферма свива своето производство. Фермата за краве мляко, в която са отглеждани до 200 животни, поради изпадане на добиваното в нея мляко във ІІ група, също постепенно ще намали дейността си. Почти всички производители в общината (90-95%) са получили млечни квоти, но те обикновено са дребни стопанства с по няколко животни, които не могат да осигурят добро качество на предаваната продукция. В региона преработени млечни продукти не се произвеждат, а само се изкупува суровина за тях.
Над 40% от територията на общината са заети от гори, които се стопанисват добре. Залесената площ е около 85% от общата из територия; от реконструкция се нуждаят около 25%.
В последните 5 години се наблюдава трайна тенденция на намаляване на равнището на безработица в Благоевград, макар и с бавни темпове. В периода 2003 – 30 юни 2007 г. спадът е с 1,82 процентни пункта .
В същото време делът на жените в общия брой безработни забележимо нараства – от 52,6% през 2003 г. до 59,2% през юни 2007 г., като пикът е бил през 2006 г. със 60,1%.
Процентът на безработните без квалификация също расте, за да достигне през 2007 г. до 40,4% (за сравнение през 2003 г. е бил 34,6%). Успоредно с това се забелязва и леко увеличение на дела на жените без квалификация (52,1% през 2003 срещу 57,69% през 2007 г.). В тази група обезпокоително е макар и неголямото нарастване на дела на хората с основно и по-ниско образование, чиито шансове за намиране на добре платена работа обикновено са силно ограничени: 26,4% през 2003 г. и 30,9% през 2007 г.
Запазват се равнищата на безработица сред квалифицираните висшисти – те се движат между 16,1% (2007 г.) и 18,3% (2004 г.), като това е най-високата наблюдавана стойност за периода.
Младите хора до 30 г. през 2003 г. са били 20,9% от всички безработни, докато през 2007 г. този дял е намалял на 15,9%. В последните три години тенденцията на намаляване е трайна и този факт е обнадеждаващ.
Обратно, хората над 55 г. заемат все по-голяма част от безработните: през 2003 г. те са били 12%, а през 2007 г. са вече 23,27%, т.е. увеличението е почти двойно. Делът на жените в тази група също расте, започвайки от 39,2% в началото на наблюдавания период и достигайки до 48% през настоящата година, като пикът е бил през 2006 г. с 50,3% от всички безработни над 55-годишна възраст.
Успоредно с намалението на дела на регистрираните безработни намаляват като абсолютен брой и заявените в Бюрото по труда свободни места .
Възрастовата структура в региона е по-благоприятна от средната за страната. Населението намалява два пъти по-бавно от средния за страната темп (-0.26% за региона). Качеството на живота, по данни на ООН, е третото най-добро в страната, благодарение на развита инфраструктура и чиста околна среда. Етническата структура е близка да усреднената за държавата - Българи 79.5 %, Турци 9.4 %, Роми - 4.2 %.
Благоевград е основния културен и спортен център в областта . Особен интерес за посетителите на града представлява възрожденския квартал „Вароша“ с неговата уникална архитектура , в който е разположен и Историческият музей . Той представлява също така културният център на града. Гордост за всеки Благоевградчанин е Драматичният театър „Никола Вапцаров” в Благоевград , който е основан през 1919 г. от група самодейци. Театърът разполага със собствена сграда и две зали с 550 места . Славата на града и България разнася по света и Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“, носител на не една държавни и международни награди.
Спортът е добре развит като цяло, но традиционно силните за града спортове като хандбал и баскетбол са във финансова криза и без представителни отбори в първенствата през последната година; поддържат се само детско-юношеските състави. За сметка на тях, във възход са клубовете по бейзбол (Бизоните) и таекуон-до (Фолкън), които от няколко години са без конкуренция в България и с множество отличия на международната сцена.
В града има две многофункционални спортни зали, като втората беше открита през 2007 г., тя е с капацитет над 1000 седящи места и отговаря на всички изискванията на международните федерации по хандбал, баскетбол и волейбол, а игралната площ може да се използва и за състезания по художествена гимнастика и бойни изкуства. В града има и три добре поддържани комплекса за тенис, един футболен стадион, шест малки игрища за футбол, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, писта за картинг и едно от най-добрите игрища за бейзбол на Балканите. През 2008 г. започна изграждането на новия спортен комплекс към ЮЗУ „Неофит Рилски“ за нуждите на студентите.
Благоевград е футболен град, прословут с детско-юношеската школа на Пирин, дала на българския и световния футбол таланти като Димитър Бербатов и редовно захранваща по-заможните клубове с футболисти. Само липсата на сериозни инвестиции възпрепятства клуб с подобна школа и публика да е сред водещите в първенството. Към момента в Благоевград има пет действащи мъжки футболни клуба, четири от които носят името „Пирин” .
Проследявайки хронологията от факти и събития можем ясно да видим как стопанският дух на Благоевград се заражда още в древността и с леки спадове и възходи се запазва и до ден днешен . Този дух обуславя постоянното стопанско и културно развитие на града през годините , въпреки всички трудности през , които преминава . И днес този град е един от най – проспериращите в икономическо отношение в България . Много от ценностите и традициите в миналото са се запазили , макар и леко изменени в бита на този град и неговите жители . Както при повечето големи градове няма как урбанизацията да не повлиае върху запазването на идентичността и уникалността на Благоевград и неговата култура , но от друга страна това дава тласък на стопанското развитие на града . Въпреки промените през които преминава в полотически , икономически , духовен и културен аспект Благоевград продалжава и ще продалжава да отразява уникалността на Македонския бит , душевност и стопански дух .