Кръвта на Мантикората

Не се от пепелта възродихме
А обратно в пясъка се скрихме
И предадохме своята цел
Всеки от другия нещо е взел.

Часът на Мантикората пее
А тя сама впива нокти в мен.
Над гривата й стоманен грее
Гербът, за който съм роден.

Кръвта на предците ни е монета
Разменят я за нашето доверие.
Изградена мрежа от лъжи; проклета!
От нас ще срещне само неверие.

Не съм роден, за да се потъпква лъва
Да се подиграват с на борците кръвта.
Не ще живея като цел на нечия подигравка
Не ще съм плъх, свил се край мръсната канавка.

Ястреб стоманен в небесата лети
С клюн разбива грозните лъжи
Мантикора отгоре с опашка жили:
Свободата си днес сме преоткрили.