Пак аз !

Крум Филипов

РОДОПСКА ПЕСЕН

Тук и птиците са ми роднини.
Гробището е семейна гробница.
В средата кръстът е на дядо.
На кръста - името ми.
Пръстта е лека. Тежки - облаците.

Дори животът тук ми е на път,
по който струва ми се, че съм минал
и съм отлетял от малкия си пръст
върху гърба на някаква калинка.

Така е винаги. Реките - две.
Едната - Черна, другата е Бяла.
Във двата свята - някъде -
водата думите ни върху камък е издялала.

В начале - словото. При нас - бащата,
до него майка ми, сестра ми,
аз и мъртвите.
Не се прекръстваме
щом седнем на софрата,
защото виното ни и така е кърваво.

Но свършва виното. Към корена изтича
цялата гора - с мъглата, с боровете...
След нея вятърът е ехо - диша.
А ехото е нещо за запомняне.

Така до края. И когато
доземи се поклоня на планината,
пръстта сама ще ми направи път.