Затръшнато небе
Тялото ти ме повежда
в подземията на небето.
Да изтрия ли - вежда по вежда -
малко тъга от лицето ти.
Ако искаш, недей ме прегръща.
Не казвай за мене на никого.
Бeше пролет, кажи, беше пълно със щъркели,
ей такива бяха звездите.
Тръгваш си вече. Премъдро и зряло,
като ябълка тупна накрая сърцето ти.
Проскърца ръждясало сянката в залеза
и се затръшна след тебе небето
и се затръшна пред мене небето
и изобщо
се затръшна небето.
Крум Филипов
аз, няма смисъл да цитирам Яворов, Дебелянов, Ботев... всички ги знаем
Ода за чая
Чаша чай...
Миг без край
в своя рай
ми създай.
Цветен миг
с летен лик.
Шепот тих...
Моят стих...
Призова
вечерта
нежността
на нощта.
Разцъфтя
в светлина
свежестта
на мига.
Смела бях.
С твоя смях
своя страх
развенчах.
Твоя бях
и не спрях
(не посмях)
с теб летях.
...
Кратък чай...
Свърши май...
В миг без край
с теб бях най-...
...
След това
утринта,
сякаш
с твойта ръка
ми дари
топлина
с аромат
на липа...
--------------Цвети Пеева
Пак аз !
Крум Филипов
РОДОПСКА ПЕСЕН
Тук и птиците са ми роднини.
Гробището е семейна гробница.
В средата кръстът е на дядо.
На кръста - името ми.
Пръстта е лека. Тежки - облаците.
Дори животът тук ми е на път,
по който струва ми се, че съм минал
и съм отлетял от малкия си пръст
върху гърба на някаква калинка.
Така е винаги. Реките - две.
Едната - Черна, другата е Бяла.
Във двата свята - някъде -
водата думите ни върху камък е издялала.
В начале - словото. При нас - бащата,
до него майка ми, сестра ми,
аз и мъртвите.
Не се прекръстваме
щом седнем на софрата,
защото виното ни и така е кърваво.
Но свършва виното. Към корена изтича
цялата гора - с мъглата, с боровете...
След нея вятърът е ехо - диша.
А ехото е нещо за запомняне.
Така до края. И когато
доземи се поклоня на планината,
пръстта сама ще ми направи път.
Ако
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка и го понесеш;
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;
Ако накуп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
ако заставиш мозък, нерви, длани —
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря „Влезте в крак!“
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!
Ричард Киплинг
Леле, като го прочетох очаквах да видя моята ода за чаяПървоначално написано от RiseGirl
![]()
![]()
Не знам защо... но тя е адски дебилна де.
ПП. Има смисъл... Има смисъл!
Финдли
-Кой хлопа в този късен час?
-Аз хлопам - каза Финдли.
-Върви си! Всички спят у нас!
-Не всички! - каза Финдли.
-Не зная как си се решил...
-Реших се - каза Финдли
-Ти май си нещо наумил.
-Май нещо - каза Финдли.
-При тебе ако дойда вън...
-Ела де! - каза Финдли.
-Нощта ще минеме без сън.
-Ще минем! - каза Финдли
- При мен да дойдеш, току-виж...
- Да дойда! - каза Финдли
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.
- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума никому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.
Робърт Бърнс
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Аааа Финли![]()
Робърт Бърнс
Преводът е на Петя Дубарова
Прекосявайки ръжта
Ако някого целунат тайно в дъхавата ръж,
трябва ли да плаче, че се е целувал там веднъж.
Всяка има своя момък. Аз, останала сама,
пред съмнителни усмивки
прекосявам пак ръжта!
Ако някой прегреши с друга
в дъхавата ръж,
трябва ли да го презрем
и прогоним изведнъж.
Замечтана, мълчалива, пак дочакала нощта,
аз съвсем сама, съвсем сама се
спускам през ръжта.
* представете си, че четете батко ви Елин тук *
:Д
Ама много, много, не, не текст, много Елин в малко текст.<3
БЛУС 4
Не зная как да се държа , когато ме обичат.
Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам
си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми.
Понякога стоя със часове. И пуша фикуси.
Зениците ми скачат до Зеландия. И по-натам. Тогава търкам
тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам
някой път. Пред будката за вестници.
След това отивам в къщи. Слушам музика. Основно
вехти банди. Говорим си със Юлия. Сънуваме, перем,
поливаме цветята. Не пускаме пердетата. Минават
седмици, сезони, кораби. Поливаме цветята. Сутрин
градът е по-особен, по-епичен. Мирише на млеко и
дюли.
Търкаляме се в подлезите му, по кафенетата.
Четем списания и вестници. Понякога говорим
за България. Крещим. Небето е с хиляди етажи.
Напиваме се рядко. Сресваме трамвайните мотриси,
релсите. Събуваме обувките и продължаваме. На Юлия
червилото й потъмнява. Става гъсто, бежаво.
По-облачно.
Прибираме се вкъщи. Готвим. Поливаме цветята.
Храним се. Поливаме цветята. Спим. Сънуваме сезони,
кораби, дървета, Събуждаме се много рано. Стоим
така събудени. Прозорците са влажни и безпътни.
Понякога не вярваме във нищо. Особено през март.
Когато светофарите са натежали от плод и от
мушици.
Когато ме обичат се срамувам. Движенията
ми се пръскат по стените. Стените са нацапани
с боя и гурли. Купувам си лимони с килограми.
Запомних продавачката. Гримът й е достатъчен.
И даже малко повече. Изпълнила е цялата витрина.
Миглите й са намачкани и тихи. Харесвам тази
аристократичност. И зеленината в погледа.
Понякога не ми достигат часове, за да се
сбъдна. Стоя и слушам музика. Основно мъртви
банди. Когато Юлия я няма, се отнасям. Разхвърлям
синусите си. Мърморя. Нямам израз. Стоя пред
гардероба дълго. Ставам мнителен. Подпухвам.
Играя си с вратата. Не си познавам дрехите.
Дори не зная как да се държа, когато ме
обичат. Цъфтя и губя чувството за отговорност.
Нямам органи. Ехтя. Говоря светло със съседите.
Съседите са ретро. Разплисквам се по някакви
излишни улици. Градът е пълен с антибиотици и
витамини. И с Юлия е пълен. Най-вече с нея.
С обеците й. И роклята.
и соли копнежите с канела,
полепнала тъга по миглите
от делнишко пребъдене...
Понеже повечето поезия, която харесвам е по-обемна, пък и не съм много-много по поезияята, ще си позволя да цитирам нещо на една ГРУПА, което е толкова поезия, колкото истинската такава, мисля аз. Едновременно с това и леко театрална постановка сякаш.
8. Cauda Draconis
In Pandemonium the rebellious counsel aligned.
As the great dragon arrives from beyond the magical abyss,
the eleven-pointed star rises for the sake...
Samael spreads his wings with enchantment.
In front Lucifer stands... with burning passion and a stare in his sad, tortured eyes...
As a gracefallen glare, uncertain of what lies ahead he turns to the daughter of Lilith.
[Namaah:]
For the sake of Apep - for the death of Ra...
For the glory of thine future - for the death of God.
Thou art the leader as night our saviour...
On the edge of Heav'n His false love shall die!
[Lucifer:]
I want to look down when He's screaming,
when the dark night opens to Kliffoth.
Lilith sings with chanting echoes...
I now enter to awake the red beast.
[Samael:]
The signs are calling to us all...
Soon it's time to fight the battle!
Tail now winding... Cauda Draconis!
[Astaroth:]
O fallen friends, we raise an eternal night.
We shall never worship His humans...
The dragon has lifted our minds... (from the start)
Our soul has burn'd by dragonfire,
purified from all holy matters.
The flames are infernal...
[Lucifer:]
...and Naamah shall guide us!
Cauda Draconis!
[Apep:]
My fire shall burn to light thy way,
Fallen stars, soon you'll storm the heav'ns,
and the grace o' Lilith weakens the seed of Adam
for the sake of Thee, Seraphim Rebellious!
[Lucifer:]
Oh, demon might... Oh, dragon soul.
Moons once lost I see in darkness supreme.
[Samael:]
Oh, nocturnal queen, your evil eye's I have seen.
I've awakened thee... in Lilith... Cauda Draconis!
And myriads of angels... dragons and demons alike
flew like a dream out from the lovelorn darklands...
and with flaming swords they raged towards the vaults of Heaven.
The second rebellion of Lucifer has begun...
[Deliah:]
Oh... listen to the music in the wind!
'Tis time... 'tis time!
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
е, щом трябва!![]()
Моята молитва
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
-------------------------Христо Ботев
изтръпвам цялата, когато ги зачета... това са ми любимите му стихове![]()
Мечта
Заклел се бих, видях те! Ала насън ли беше,
наяве ли - не зная; а беше нощ година,
че мъка, като огън, самотен ме гореше.
Тогава ми се мярна... Така на бедуина,
в пустинята изгубен, се мерне палма млада
и мисли той: при нея кристал-вода извира
и бърза той към нея на отдих и прохлада,
а то мираж - от палма следа се не намира.
И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз
и мисля те, и мисля - и чезна оттогаз.
По кротък лик те имам сестрица на луната,
зора през май нарекох усмивката ти блага,
да помня твоя поглед - аз гледам небесата,
гласа ти за да чувам - запрях си птичка драга...
На розата обикнах мириса ароматен,
че в него има нещо от твоя дъх небесен;
пленява ме зефирът - и как е той приятен,
как сладичко ми шепне за тебе мит чудесен.
А питам ли къде си, сърдечно глас ечи,
но всякога и всичко на питане мълчи.
Реша да те подиря. Залутан сред тълпата -
на страстите житейски попаднал в маскарада,
аз искам да узная под маските лицата...
Но ти ли там ще бъдеш? И мъка ме напада,
змия сърце ми гризе, че пак не те намирам.
Сред весели другари от чашата кипяща
тогаз утеха искам... но сякаш те съзирам
изправена край мене замислена, скърбяща -
и бягам аз разкаян; и само господ знай,
какво в безсънни нощи тогава ме терзай...
Това е последното което съм чел![]()
Надежда
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .
"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.
А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
Джани Родари![]()
) две:
ПРИМИРЕНИЕ
Примириш ли се, пристига старост.
Примириш ли се, пристига мрак.
Примирявах се. И не изгарях,
както някога, при първи сняг.
И си казвах тихо : есен иде.
Забрави горещите слова.
Но когато вчера чух обида,
закипя отново в мен гнева.
Запламтяха кротките зеници,
блесна огън в тихия ми глас
и ударих яростна плесница
на един подлец, израснал с нас.
Ей така. Пред всички. Без пощада.
Стига подлеци на тоя свят.
Тръгнах си направо през площада
и усетих, че съм още млад.
Евтим Евтимов
ТАЗИ НОЩ В НЕБЕТО
Тази нощ в небето се отвори една врата.
(Ти спеше щастливо и не я усети.)
От нея в стаята влезе
много красива жена
(не по-красива от тебе).
Погледна ме с очите си студено-сини.
Разбрах, че идва за мене
и тихичко се опитах да преместя
ръката ти заспала на мойто сърце
(черен облак премина на бялото ти чело).
(Така ми се искаше
да чуя гласът ти...)
От жената лъхаше
на смъртно-студен парфюм,
и аз се изплаших да не те събудя.
Твоята лека ръка
така тежеше върху гръдта ми,
че нямах сили да я повдигна,
а сърцето щеше да се пръсне
от нежна горчивина,
от тежка горещина.
И все пак щях да я повдигна
(само за да не видя,
как твоите очи ще остареят в онзи миг,
който все не вярваме,
че ще дойде при нас).
Ако можех, бих преместил,
бих изгорил
и моята сянка
върху тази светла постеля.
(Разбираш ли, все едно, че ме няма,
че отново ще дойда).
Тогава жената ме спря
с прекрасно-страшните си очи
и ми прошепна:
(кълна се, гласът й беше съвсем човешки,
почти като твоя, почти...)
ТЯ Е ПРЕКРАСНА!
(Така ми каза за теб).
ТЯ Е ПРЕКРАСНА, НАЛИ?
И ТЕ ОБИЧА ПО-СИЛНО ОТ МЕН.
Въздъхна по-женски тъжовно,
отстъпи леко назад към вратата
и я затвори след себе си в небето.
И тежестта изчезна от моята гръд.
Върху сърцето ми спеше
леката птица
на твойта ръка.
Този път
Ти ме беше спасила...
Иля Велчев
Did you know sometimes it frightens me
when you say my name and I can't see you
will you ever learn to materialize before you speak
impetuous boy, if that's what you really are
how many centuries since you've climbed a balcony
or do you do this every night with someone else
you tell me that you never leave
and I am almost afraid to believe it
why is it me you've chosen to follow
did you like the way I look when I am sleeping
was my hair more fun to tangle
are my dreams more entertaining
do you laugh when I'm complaining that I'm all alone
where were you when I searched the sea
for a friend to talk to me
in a year where will you be
is it enough for you to steal into my mind
filling up my page with music written in my hand
you know I'll take the credit for I must have made you come to me somehow
but please try to close the curtains when you leave at night
or I'll have to find someone to stay and warm me
will you always attend my midnight tea parties
as long as I set your place
if one day your sugar sits untouched
will you have gone forever
would you miss me in a thousand years
when you will dry another's tears
but you say you'll never leave me
and I wonder if you'll have the decency
to pass through my wall to the next room
while I dress for dinner
but when I'm stuck in conversation
with stuffed shirts whose adoration
hurts my ears, where are you then
can't you cut in when I dance with other men
it's too late not to interfere with my life
you've already made me a most unsuitable wife
for any man who wants to be the first his bride has slept with
and you can't just fly into people's bedrooms
then expect them to calmly wave goodbye
you've changed the course of history
and didn't even try
where are you now
standing behind me
taking my hand
come and remind me
who you are
have you traveled far
are you made of stardust too
are the angels after you
tell me what I am to do
but until then I'll save your side of the bed
just come and sing me to sleep
Emilie Autumn
![]()
И само твоят съд ме вдига в небеса и хвърля в бездни...
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
К'ъв е тоя "уеб", бе, Петьо?!:Д
Мишо Белчев е страшен, поезията му е <3
И него си представете, че четете тук:Д
ПП: Недялко не!:Д
Ех, ****!
На човек да не му се прецака нещо!
Поправих го
[vbox7]http://www.vbox7.com/play:9052ced7[/vbox7]
Ето капка Белчев в потока от думи.
Усмихни се, 'лапе!)
Щастието на едни...
Приятелки риби, присъствали лично
в онези далечни библейски години,
когато така ужасно трагично
толкова ваши любими, роднини
са погинали вследствие
ужасното бедствие,
възхвалявано послед век след век от олтарите
като "Христовото чудо с рибарите",
вие, които сте видели тогава
свой скъпи и близки за нечия слава
на суша извадени,
пържени, ядени -
мисля си - как ли сте се смели на глас
в оня Разпети Петък, тъй оплакван от нас!
Общественото мнение
- Щастлив съм! - той казва.
- Как така? С какво право?
И го разстрелват с очи и с думи,
понеже в момента не могат с куршуми.
Не бойте се!
Не бойте се, честни и примерни хора,
вашите покойници се пазят добре,
те си имат пазачи като тези в затвора
и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
Освен туй всеки гроб е добре ограден
със желязна решетка, като детско креватче -
мярка разумна, ако питате мен,
предвид на това, че
може би и в съня ни, наречен
"вечен",
сънища има, тъй че в нашият скъп
покоен роднина, както спи си по гръб,
да сънува, че още е жив на земята,
и подобно детенцето, което се мята,
сънувайки нещо, и той да изрита
като детско юрганче в съня си гранита
и - хоп! -
да се изстърси от своя гроб...
Какъв ужас! Да падне в живота обратно -
това би било съвсем неприятно!
Представете си само: да трябва отново
с документи и слово
да се доказват толкоз много неща -
най-напред обичта,
после страданието,
след това завещанието...
Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора -
покойните нямат възможност за втора
следсмъртна разходка по нашия свят -
когато веднъж им е упокоят изпят,
никакво връщане на старите теми,
тъй че вашите амфори със хризантеми
ще строят непокътнати навред из алеите
и все тъй азалеите
ще красят мавзолеите
и вие без поводи да се тревожите
да градинарствате със своите лейки,
все така безутешно и дълбоко скърбейки.
Жак Превер
Има още бая, ама ме мързи.![]()
Ще ти подаря ядрена глава,
влажен динамит, тротил, цветя!
Ако бях това, което си сега,
мой приятелю, бих се взривил...
и аз една песен![]()
Кипелов - Аз съм свободен
Над мене - тишина
и пълно с облаци небе
Дъждът ме биеше в гърдите,
но нямаше повече болка.
Под хладния шепот на звездите,
ние изгорихме и последния мост
В бездната изпратихме всичко.
Свободен ще стана аз
От зло и от добро
На ръба бе моята душа
Можех с теб да бъда аз
Можех за всичко да забравя
Можех и да те обичам
Но всичко си остана само игра
Като шум и вятър зад гърба
гласа ти ще забравя,
и за любовта ни земна
превърнала се в прах.
Мислите си аз събрах
в душата ми за тебе място не остана.
Свободен като птица в небесата
Свободен, забравил за страха
Свободен, наравно с ветровете
Свободен, наяве, а не на сън.
Над мене - тишина
Небе изпълнено със светлина
окъпан в слънчеви лъчи.
Свободен пак стоя
Свободен от любов,омраза и от мълва
От предсказаната съдба
И от земните окови.
За зло или за добро
в душата ми за тебе място не остана.
Just because she comes off strong,
doesn’t mean she didn’t fall asleep crying.
And even though she acts like nothing’s wrong,
maybe she’s just really good at lying.
Мълчание
Мълчаха рибите,
в устите с водорасли.
Мълчаха рибите-
удавени.
Мълчаха рибите,
защото
с хрилете си съсякоха гръкляните
и плисна изворна вода върху дръвника.
Рибите мълчаха...
Палачите се сресаха пред огледалните им люспи,
а отраженията бяха адски човекоподобни.
Крум Филипов
и ти ли го харесвааш. (по-точно и ти ли го разбираш)Първоначално написано от Swinkenhoffer
![]()
Фиеста
И чашите бяха опразнени,
и бутилката - с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото - широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола в мойте ръце.
В една "хубава" сутрин
При всички премеждия, каквито да бяха,
той от нищо и никого не бе чувствал уплаха -
беше храбър наистина,
така че, когато
В една хубава сутрин
му се стори, че вижда
нещо отвън
той каза си: "Нищо!
навярно е сън!"
И сигурно имаше за себе си право
да го казва с такова убеждение здраво -
вън нямаше нищо наистина.
И когато във същата
тази хубава сутрин
чу, че някой го вика
от къщния праг,
той пак каза си: "Никой!"
и влезе си пак.
И пак беше прав така да си казва,
но тоз път усети как страх го полази -
вън нямаше никой наистина,
но той се почувства
в тази хубава утрин
от света тъй далече
и самотен дотам,
че в действителност вече
не бе истински сам:
тези Никой и Нищо, плът добили зловещо,
бяха влезли в дома му като Някой и Нещо!
и ''Не бойте се!'' също ми е много любимо.![]()
Превер ви е любимец в тоя форум:Д
---------------------------------------------
ГЛЕДАЙКИ СЕБЕ СИ ОТВЪН,
ПОСЛЕ ОПИТВАЙКИ ДА СЕ ВЪРНА НАЗАД
Просто излизаш и блъскаш вратата,
без да мислиш. И когато се огледаш
какво си сторил,
вече е късно. Ако това звучи
като история за живота, о'кей.
Валеше. Съседите, които имаха
ключ, отсъстваха. Опитвах и опитвах
долните прозорци. Загледан
вътре във фотьойла, растенията, масата
и столовете, стерео уредбата.
Чашата ми с кафе и пепелника ме чакаха
на стъклената маса, и сърцето ми
гаснеше по тях. Казах, Здравейте, приятели,
или нещо подобно. В края на краищата,
не беше толкова зле.
И по-лоши неща са ставали.
Бе дори малко смешно. Намерих стълбата.
Взех я и я подпрях на къщата.
После се изкачих под дъжда на балкона,
провесих се през парапета
и опитах вратата. Която бе заключена,
разбира се. Но погледнах по същия начин
към бюрото ми, няколкото листа, и стола ми.
И прозорецът от другата страна
на бюрото, където повдигах очи
и се заглеждах навън, когато седях на това бюро.
Тук не е като долу, мислех си.
Тук е друго нещо.
И беше странно да гледаш така, невидян,
от балкона. Да си там, вътре, и да не си.
Дори не мисля, че мога да говоря за това.
Доближих лицето си съвсем до стъклото
и си се представих,
седейки на бюрото. Вдигайки очи
от работата си отново и отново.
Мислейки за някое друго място
и друго време.
Хората, които бях обичал някога.
Останах там за минута под дъжда.
Смятайки себе си за най-големия късметлия.
Въпреки че вълна от тъга премина през мен.
Въпреки че се почувствах ужасно засрамен
от болката, която бях причинил някога назад.
Разбих този красив прозорец.
И прекрачих назад.
Карвър
--------
Поема
Обичам те по вежда, по коса, препирам се за теб по коридори
страшно бели, там се разиграват пръски светлина,
оспорвам те на всяко име и те изтръгвам нежно като
белег,
в косите ти полагам пепелта от мълния и лентите,
заспали във дъжда.
Не желая да имаш форма, да бъдеш точно
онова, което следва зад ръката ти,
тъй като водата, погледни водата и лъвовете,
когато се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, тази архитектура на нищото,
запалват лампичките си посред самата среща.
И всяко утре е дъска, върху която те измислям и рисувам,
готов да те изтрия, не си такава, нито с тази права
коса, с тази усмивка.
Търся цялостта ти, ръба на чашата, където виното е
и луна, и огледало,
търся онази линия, която кара някой мъж да затрепери
в галерията на музея.
Освен това - обичам те и има време, а е и студено.
-----------------
Доброто дете
Няма да мога да развържа обувките си, да оставя градът
да ме хапе по краката
няма да се напивам под мостовете, да правя стилистични
грешки.
Приемам тази участ на изгладените ризи,
Идвам навреме за кината, отстъпвам мястото си
на госпожите.
Не ми понася дългото объркване на сетивата, предпочитам
Пастата за зъби и хавлиените кърпи. Ваксинирам се.
Гледай що за нещастен влюбен, неспособен да скочи в
езерцето
и да ти донесе червена рибка
сподирен от гнева на полицаи и детегледачки.
-----------
Да бъде четено като въпрос
Виждал ли си
виждал ли си наистина
снегът звездите кадифеното пристъпване на бриза
Докосвал си ли
докосвал ли си ти наистина
ястието хляба лицето на жената която толкова обичаш
изпитал ли си
като удар в челото
мига задъхването падането бягството
Узнал ли си
узнал със всяка пора на своята кожа
че очите ти ръцете ти полът ти сърцето ти тъй меко е
трябвало да хвърлиш
трябвало е да оплачеш
и трябвало е да измислиш пак.
Кортасар
---------
любов моя аз захапвам тя преглъща съкровище
мое тя захапва аз преглъщам кратка тъмнина
и ето ни отново да се отдалечаваме през полетата
длан в длан с размахани ръце глава вдигнати към
все по-малките върхове вече не виждам кучето вече
не ни виждам сцената е опустошена
малко Бекет
...)
Вяра
/Никола Й. Вапцаров/
Ето- аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
" Как, искаш ли час да
живееш? "
Веднага ще кресна:
" Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"
За него- Живота-
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете- колко? -
пшеничено зърно
от моята вяра
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по ясно,
и още по право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по- хубав,
живота по- мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! Не струва!
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
*************************************
Райчо РУСЕВ
ВИЕ БЪЛГАРИЯ ЛИ ТЪРСИТЕ?
Елате с мене да я видите.
Но първо да ми се прекръстите,
за да прогоним самодивите.
Вие надеждата ли търсите?
Елате две села да видите:
едното - гробище за мъртвите,
едното - гробище за живите...
В деня ми черно слънце пръснато,
в съня ми - лястовици бели...
Вие България ли търсите?
Боя се, че сте закъснели.
**********************************
от неизвестен автор...
Прекършени лалета.
И роса.
И няколко
любовни песни в джоба.
Нощта - пресъхнал,
необятен океан,
погалена китара
и хилядите сбогом.
И лампите
следящи мойта сянка
И пейката,
която вече спи.
А дланите ми
са остатъци от вятър.
И няма как
по пътя да вървим.
И времето се спира
да прости
онези грешки...
някъде,
където...
една сълза
е много...
и вали...
В очите ми
пречупва се небето...
Прекършени лалета
сочат края.
И скрита
в някой ъгъл...
самота.
Прегръщам те...
за вчера
и съм в рая...
Прекършени лалета
... и една мечта...
Just because she comes off strong,
doesn’t mean she didn’t fall asleep crying.
And even though she acts like nothing’s wrong,
maybe she’s just really good at lying.