по-малко тяло ти ми дай любими
и сън за клепките
и слабост в коленете
обръща се стомахът ми обръща се
с хармоничка ще ме приспива майка ми
по-малко тяло ти ми дай
родителите
кой ще бъде пръв
не искам смърт не искам да съм възрастен
не ми харесваш господарю
по-малко тяло ти ми дай любими
ще се обърне топлият хамак
ще гинем
---------

това е сън
и потните ни мишници
се грижат за дълбоката градина
така ми домилява всичко всичко
така ме изоставя
под бадемите
расте косата ми защо растат краката ми
и пишката дори расте расте
но все по-малък съм и се страхувам
и винаги съм в края на градината
в училищния двор ме бият лошо
да свием най-съдбовните треви
в цигара Яворе
-------------

play of

тогава бяхме малки лекари
ето моята пишк
ето твоята пут.. как се пише това
принасяхме сияещи води
с косите си
миришехме на слава
и после хлътвахме в луната
неотвратимо



днес мисля за небесните тела
единствените сигурни ми близки
за солите на любовта -
крадяхме из балчишките градини,
не само там



днес утре посевите на съня са очертани от езика ми
между бедрата ти

и толкова
---------------------------------

после

Когато ме прегръщаше понякога
те бяха жив градински чай Спотайваха
Такива бяха младите ми чувства
Каква дълбока простота Обущата
които свалях "ще останеш ли" "разбира се"
Най-дребните неща успокояваха
Сега си спомням бедния октомври
усмихнат тъжен по-смутен от всякога
И пиша
-----------

Хаосът на желанието

Какво пренасям в твоята прегръдка,
какво контрабандирам?
Хаос, който произнася непроизносимото,
желание, което понася непоносимото;
фалшиви скъпоценности...

Тялото се оттегля, олеква.
Тялото тупти.
----------

М. Бодаков