Човек на думи, а не на дела
е като градина пълна с трева.
И когато тревата порасте,
е като градина, покрита със сняг.
И когато снегът започне да се сипе,
е като ударило се в стената птиче.
И когато птичето литне на далеч
е като орел в небето вече.
И когато небето зареве,
сякаш лъв пред вратата реве.
И когато вратата започне да се пропуква,
сякаш по гърба те удрят с пръчка.
И когато гърбът започне да боли...
е сякаш нож забит в сърцето ти.
И когато сърцето ти започне да кърви
разбираш, че умираш ти.


Автор; неизвестен.