Цитирай Първоначално написано от Dumb
Аааа Финли
Робърт Бърнс

Преводът е на Петя Дубарова
Прекосявайки ръжта
Ако някого целунат тайно в дъхавата ръж,
трябва ли да плаче, че се е целувал там веднъж.
Всяка има своя момък. Аз, останала сама,
пред съмнителни усмивки
прекосявам пак ръжта!
Ако някой прегреши с друга
в дъхавата ръж,
трябва ли да го презрем
и прогоним изведнъж.
Замечтана, мълчалива, пак дочакала нощта,
аз съвсем сама, съвсем сама се
спускам през ръжта.


Завръщането на войника



Завърши страшната война,
небето пак сияе.
И в черно не една жена
с децата си ридае.



Напуснах лагера без скръб
след дълга бойна служба,
с войнишка раница на гръб,
богат с тъги и дружба.



Нарамил празната торба,
вървях с войнишка крачка.
Не водих аз с врага борба
със цел да трупам плячка.



За Ненси в първите лъчи
аз мислех с радост тиха,
за дветей добри очи,
които ме плениха.



И ето нашата река
и мелницата, дето
притиснах нейната ръка
със нежност до сърцето.



И ей ме стигнал у дома,
пред къщата позната.
И гледам я, седи сама
и чака на вратата.



Избърсах сълзите си аз -
да плача не умея -
и с променен нарочно глас
тъй заговорих с нея:



- От тоя слънчев летен ден
ти по-красиво грееш.
И този момък е блажен,
за който най милееш.



Аз нямам грош, но моя край
спасих от смърт със щика.
За нощ поне приют ми дай.
Смили се над войника.



В очите й изгря за миг
една сълза голяма:
- Обичам аз един войник,
но вест от него няма...



За мене свят е тоз пагон,
кокарда и петлици,
а вкъщи даваме подслон
на честните войници.



Но миг! И моите черти
познала, пламна: - Вили -
извика тя, - нима си ти?
Нима се върна, мили?



- Да, туй аз съм, непроменен.
А ти си още млада.
И твоята любов за мен
е най-добра награда.



Завърши моят път суров,
а ти ме чакаш верно.
Макар и беден, с теб, любов,
съм пак богат безмерно.



Тя каза: - Имам аз имот.
Ще стигне той за двама.
Ще имаме щастлив живот.
Със тебе бедност няма.



...Убива се да прибере
жетварят ечемика.
Търговецът за злато мре,
но мре за чест войника!



Не му отказвайте приют.
Той бди с осанка строга
за своя край във дни на смут,
в минути на тревога.

РОБЪРТ <3