До 7 клас имах само 6тици (ама наистина само) и бях едно съвсем нормално свястно момиче с много амбиции и мечти. После ме хвана пубертета и какви простотии съм вършила не е истина. Тогава успеха ми беше не просто слаб, а много слаб. Сега започнах да се пооправям и да излизам от пубертета и оценките ми пак са олични. Е, какво излиза? Като бях идиот, вършещ кифленски простотии бях с кофти оценки, а като се промених и пак си станах нормално момиче имам 6ици. После нямали значение оценките. Това дали си отговорен в живота, дали ти пука за бъдещето ти, дали имаш някакви по така големи планове, дали мислиш цял живот да сукаш от на мама и тати парите... всичко това от оценките ти зависи.
Кви са тия простотии, че отличниците сме щели да работим за вас и не можем да се оправяме в живота? Хайде де! Някой дето може да се оправи в училище, ще се оправи в живота.