Някои хора пишат в тетрадки неща,които са им се случили или ги вълнуват.Други изразяват себе си чрез картини.Трети чрез песни.Има толкова много начини да изразиш и споделиш чувствата,болката и щастието си.
Е аз няма да пиша какво ми се е случило или какво чувствам…
Искам просто да споделя някои от въпросите,които се въртят из главата ми…и някои мои виждания.
Ето и един от въпросите:”Какав е смисъла на живота?”
Може би често задаван въпрос,вечно оставащ без смислен отговор.Получавала съм отговори като ”живей и ще разбереш”(А как ще разбера?Ами,ако пропусна момента,в който е трябвало да узная смисъла на живота?Ами,ако не се появи такъв момент?)
…И друг отговор”да усетиш болката и щастието”.
Добре,но тези отговори са тъка празни и непълни…
Кой би искал да живее ,за да разбере що е болка?!Или пък това „живей,за да разбереш”?Нима това не е една пътека,без край с много завои,по които вървиш по инерция …с надеждата да избереш правилния завой и да се надяваш през това време да не те блъсне някоя кола?
Ако се замислим,всички сме толкова еднакви и не само ние…дори животните,природата…Всичк о е един огромен кръговрат(раждаш се,растеж сред обич или може би не чак толкова,учиш се на най различни неща ,един ден ти хрумва някоя професия и решаваш,че това ти е мечта,изучаваш я и се закопаваш с нея до края на живота си.През това време си намерил своята „половинка”,оженили сте се и имате деца.Повтаряте това,което са правили родителите ви за вас и така докато умрете.А вашите деца вашите деца решават да имат те свои…).Звучи скучно,нали?
Ами животните?Та нали и те правят същото.
Природата и нийните сезони…ето още един кръговрат.И къде е смисъла на живота?

Ето и нещо друго.Замисляли ли сте се колко лесно е да умреш?Колко крехка е структурата ни.Това,че и при бодване ни потича кръв?А какво ли става след това?Дали и след смъртта няма някой кръговрат,както през живота?Може би и там има някакъв принцип,по който протичат нещата…


П.П. преди няколко дни бях пуснала темата в друг раздел,но в крайна сметка се оказа,че е по подходяща за тук