Баща ми почина, когато бях 5-ти клас. Плаках 3 часа. На следващия ден се събудих с широоооока усмивка. Мама не ми позволи да отида на погребението. Вместо това бях в зоо парка.
Държах се все едно нищо не се е случило пред всички, но само пред мама плачех мноооого. От тогава съм със същата тъпа усмивка. Промени се това, че тя вече рядко е истинска.