Създателят на зората

Аз знам един Бог
Що в най-древна утроба се крие.
Покрит от пепел и от смог
Ала могъщество брегове му все още мие.

Той е на север, той е на юг
От изток дървесата се леят.
Корените му далеч са, но и тук
На запад птици и кости песента му пеят.

Кажи ми с какво си закърмен
Ако не с небеса и рохка земя?
Кой ще видиш в часа най-тъмен
Когато гол посрещнеш смъртта?

Кой даде гласа ти с цвят на листа
Кой оформи нозете под синя река?
Кой ръцете ти размаха сред диви зверове
И за да дишаш с хрип небето долу сне?

От огньовете на нашето раждане
През на поредна епоха камъка черен.
Съсък сипваме в сърцето и изграждаме.
Кажи ми, може ли Богът да бъде измерен?

Аз знам един Бог
Който мой Бог наричам.
Ние сме неговият Пророк
Само него Бог ще наричам.