- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Отново робиня
Отново робиня
Откакто зърнах теб разбрах,
ще се влюбя до полуда,
и дори да не искам пак,
ще тръгна след теб като луда.
Очите ти са ярък диамант,
и да спра да ги искам е сложно,
сърцето ми бие с усилен такт,
да откъсна очи е невъзможно.
Доближаваш се бавно към мен,
аз се правя, че все ми е тая,
усилва се тръпката всеки момент
и всичко във мен те желае.
Но ти отклоняваш очи от мен
и внезапно съзряваш “Богинята”,
стискам зъби, защо все на мен?
Отново съм аз пак робинята!
И колко съм жалка да мисля сега,
че при мен ще дойдеш случайно,
когато ти пак изпадаш в захлас
по другата божествена, омайна!
Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък.