Самите контракции се проявяват няколко дни преди раждането, но са леки. Понякога всичко започва с тъпа болка/ лек натиск ниско долу в корема, „дърпане” в областта на кръста (усещането много напомня за началото на менструация). Може да е дни или седмица-две преди появата на истинските контракции.

Когато се засилят и зачестят раждането вече започва. Шийката на матката се разширява. Докато достигне 10-те сантиметро разкритие степента на болка по време на контракциите и общият дискомфорт варират постоянно. Силата на болката зависи от доста неща: позицията на бебето, сантиметрите разкритие, твоят индивидуален праг на болка, колко часа вече продължава раждането. Освен всички тези фактори обаче, огромно значение има и психологическото ти състояние, както и начинът, по който реагираш на случващото се.

Контракциите са с продължителност 40 до 60 секунди и са на равни интервали от 3-4 минути (с напредване на раждането тези интервали стават все по-кратки). Болезнено е, няма спор. Но болката си има основателна причина – заедно с нея се отделят и хормоните, които ускоряват и подпомагат появата на бебето.

Разказите на раждали жени много често звучат горе-долу така: „боли ужасно, но не мога да опиша точно как“.
От личен опит и от разговори с мои близки се събраха следните описания: „в сравнение с бъбречната ми криза контракциите ми се сториха направо песен“; „болката беше изгаряща“, „опитай да изтласкаш нещо като диня от тялото си“... ...

За много родилки усещането е като вълна от болка, която те залива цялата и нараства дотам, че сякаш не би издържала и секунда повече... В този момент внезапно стихва и разполагаш с няколко минутки, за да си поемеш дъх. Използвай времето между контракциите, за да дишаш дълбоко и да си почиваш. Всички се страхуваме от болката – но ти опитай да не се поддаваш на страха си. Страхът и стресът повдигат нивото на хормона адреналин, което може да доведе до забавяне на раждането, да усложни процеса и дори да засили болката.

В случай, че не се справяш добре - обезболяващите медикаменти са винаги на разположение . Провери предварително какви възможности имаш за обезболяване по време на раждането, обсъди ги с твоя лекар.

Емоционално: В най-тежката фаза на контракциите може да се сблъскаш с други неприятни изживявания (повръщане или дори изхождане по малка/голяма нужда). Не се шокирай – в този момент не си в състояние да овладееш тялото си. Няма от какво да се срамуваш или да се чувстваш неудобно от присъстващите лекари и акушерки (за тях няма тайни, свързани с раждането .

Съвет: Както и да тръгнат нещата, остави си отворена вратичка - не бъди обсебена от идеята, че ще родиш по точно определен начин! Може да се наложи секцио по спешност или да установиш, че не издържаш повече на болката...

Добре дошло, бебче!
Поздравления – пълно разкритие! Издържа дотук, но те чака още работа
Започват напъните и добрата новина е, че според повечето родилки болката изчезва, остава само чувството за напрежение и усилието да подпомогнеш появата на бебето.

Физически усещания: Възможно е да усещаш силно разпъване, парене поради натиска на главичката върху вагината и перинеума. Чувство сякаш ти се ходи по голяма нужда. Напъните може да са само 2-3 и мъничето „да изскочи като тапа“ или пък да се наложи да напъваш час или повече. В тази фаза лекарите много силно разчитат на твоята помощ, така че ще трябва да се мобилизираш изцяло въпреки умората и изтощението.

Емоционално: Дели те толкова малко от най-невероятното усещане на този свят: да прегърнеш рожбата си за първи път! Природата се е погрижила да компенсира всичко, през което си преминала до този момент. Колкото и изтощена да се чувстваш в мига, в който гушнеш бебчето, в тялото ти се отделя хормонът ендорфин – най-могъщото природно „болкоуспокояващо“. Малък трик, с чиято помощ преди да е изтекла годината може и да пожелаеш още едно такова прекрасно малко същество .

На финала
В последната фаза е т.нар израждане на плацентата. Ще последват няколко напъна – слаби и безболезнени, с чиято помощ в рамките на 5 – 10 минути всичко ще е приключило.

Физически ти си изтощена и изчерпана, но емоционално си на върха – никога не си вярвала, че можеш да обичаш нещо толкова силно и да усещаш подобно щастие! Първата прегръдка с твоята рожба, усмивките и сълзите, с които я посрещаш, ще останат завинаги най-незабравимото преживяване в твоя живот.

Раждането е...

... като да видиш звездички посред бял ден

... като нажежено гюле, което минава през теб

... сякаш опитваш да изтласкаш диня от тялото си

... леко като песен (в сравнение с други неща

... лесно като фасулска работа

... сякаш те залива кипяща вода

http://www.moetodete.bg/bremennost/p3_1452_0.html

Аз не съм минала по този път, но не е лесно. И все пак има жени които по-леко приемат болката, други които изживяват много болезнено всичко. И въпреки всичко нито аз, нито ти можеш да знаеш как ще го изживеем...
Аз бих родила нормално