Цитирай Първоначално написано от to4uu12356
трябва ми спешно есе на тема Човекът и изкуството или Песента в животът на човека!!!! Моля ви спешно е !!!!!
http://learn.bg/search/%20%D0%BF%D0%...B5%D0%BA%D0%B0

Песен за чавека-песен за живота
Подобно но смирненски и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчуствие към техния живот „озъбено,свирино куче”.И пак подобно на Смирненски той възпява жаждата на милионите за друг живот-„по-мъдър”,”по-хубав”от песен,по-хубав от пролетен ден”.Такава е неговата –Вапцаровата вяря.
Малката лирическа поема „Песен за човека”е своеобразен художествен синтез на двете основни теми в поезията на Вапцаров-темата за нерадостната съдба на обикновения човек и темата за вярата,че човекът може да промени не само себе си,но и самия живот
Почти няма литературно изследване за лириката на Вапцаров,в което да не се посочва една особеност на неговия поетически изказ-диалогичността.Много от творбите му имат даже съвсем конкретен адресат.Те са”писма”.Останалите са във форма на разказ или изповед,на приятелски разговор или остър спор за човека и света.
Всички те предолагат контактност,комуникативно т,взаимно разбиране или отрицание.
Така диалогичната форма на поетическия изказ превръща читателя в пряк събеседник на поета,в мълчалив участник в спора.Той тряба да „чуе” казаното,да го осмисли и да го определи своята позиция.
Поемата „песен за човека” е най-яркият примир за полифонично звучене.Чуват се не само гласовете на спорещите-лирическият „Аз” и двамата,но и гласовете на човека,попаднал в затвора,на „някой от групата” за екзекуция, на войника часовой и даже на звездите.Творбата започва като разказ,предназначен за предполагаем събеседник:

Ние спориме
двама със дама .........


Текстът има определено повествователна характеристика.
Поетът описателно разказва конкретна случка, както се разказва в балеристиката – не с високопоетическа лексика,а с типичните думи от всекидневието. С такива делнично разговорни интонации се описва състоянието и поведението на опонентката :


А двамата сопната,знаете
тропто,нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.


Диалогът между лирическия „аз” и Дамата не е приятелска беседа,а диалогът-спор,словесен конфликт.Това е борба на идеи,на възгледи по най-съществения проблем на епохата – темата е : „Човекът във новото време”.Като би се изразил Дотоевски – един от „проклетите в роси на битието”.
Споменаването на „новото време” уточнява момента, в който ще се развива действието – годините на Втората световна война,когато Вапцаров пише поемата.
А войната също е спор, но не словесен, а със смъртоносни средства.Какъв е, какьв може и какьв трябва да бъде човекът в такова време?Това е само един от големите въпроси,които поетът поставя.