И светът просто затваря очи...

[FalsePretense]

И светът просто затваря очи,
светлината кротко огасва в плен на мрачината.
Притваря морно клепачи пред бледите лъчи
и пропада на нехайството във ината.

Очите му са като въглени в мъртвата пепел,
думите са по студени и от призръчна плът.
Обаянието му те призовава с гробовен апел
да сучеш живот от него като от майчина гръд.

Обичаш го, мразиш го, плачеш и крештищ,
запалва искрици, огасяваш ги във паметта.
Бягаш, криеш се, проклинаш и скърбиш,
но вечно ще чакаш след снега пролетта.

Като скитник се чувстваш бездомен у дома,
пламенно мечтаеш, но сам си казваш "Замълчи".
Може би зловещ и дъждовен е пътят ти в ума-
обречен в лъжи, а светът просто затваря очи..

[Enough]

Има добри попадения