Колко искаш да живееш?

[Jumbie483]

Ще живея, докато има за какво.. и намирам смисъл в съществуването си.

[MovieGirl]

Еми зависи дали има смисъл и нещо/някого,за които да живея,ако да-може да избутам и до повече,ама си падам малко еогистка,затова предпочитам до към 50-60,защото после направо не е живот.
А за втория въпрос..определено,ако съм на легло и/или имам един куп затруднения да живея нормален и "спокоен" живот,бих се подложила на евтаназия,дори и близките ми да не са съгласни,защото при такива обстоятелства те ще страдат повече и от мен сиг.А за религията изобщо не се замислям, не съм от най-религиозните хора,а и смятам,че е много по-добре човек сам да взима решения за живота си...

[Disrespect]

възможно най-много..

[iwka95]

зависи

[InnchetO]

Живее ми се доста дълго, чисто и просто защото съм любопитен какво ще стане с този свят и искам да гледам.

Иначе искам да умра бързо. Да лежа последните 20 години от живота си и да трябва да нося памперс - е тогава бих се подложил на евтаназия, това си е унижение.

А, точно!
Искам да видя какво ще стане с земята.
Искам да видя как извънземните идват и спичат хората хахаа
Ако до тогава са измислили такива технологий, който да те задържат млад - ще живея, но, не докато мога да се движа и тн, а докато мога да мисля и да осъзнавам промените. Живота на земята в идните 100-150 години се очертава интересен. А и един живот не ми е достатъчен за да науча всичко, което искам. Така, че ако може и 300 да живея - искам.
Иначе, ако ги няма всичките тея глупости, до към 60-70 ми стигат.

ПП. Евтаназията.. против съм. Когато - тогава.

[H8MACHINE]

В моя род всички са измряли на по - 60 и кусур години...може би и аз до такава възраст ще достигна в най-добрия случей Но говорим много за напред...то не се знае дали утре ще сме живи, а сме тръгнали да обсъждаме дали ше сме живи след половин век и повече

[Enough]

Не искам да живея повече ....

[Spider4eto]

Не искам да живея повече ....

Кухнята, ножа, банята, вените....

[cherinka]

Ще живея до 150г., бе, как няма да живея. Тва е ебати шанса да ти е се удължи толкова време съществуването на Земята.
Евтанази, простотии, глупости, как пък не. Кой дявол би ме накарал да се подложа на подобно нещо. Ще умра когато се случи. Дали от естествена смърт, дали при катастрофа, дали ще ме убие някой - окау, но никога евтаназия.
Сбръчкана, инемощяла, ала-бала, винаги има начин нещата да се оправят.
Пък и повечето като ви гледам колко скептично сте настроение за някъде след 40тата годишнина - лошо ми става. Няма гаранция, че ще бъдете 'безпомощни, яки, силни, красиви, сбръчкани, с проблеми, без проблеми. Не се знае.
Абе, ще се разбере след време кое как кво що

[jghgh]

ми аз не вярвам,че ще доживея дълбока старост.

живее ми се,но не искам да съм стар,сбръчкан,да ходя едвам-едвам и да мизерствам като повечето пенсионери.

Същата работа. Не искам да се сблъсквам с астеопороза, склероза, дископатия, etc, etc, не искам да се придвижвам бавно и внуците ми да ме съжаляват, а децата ми да берат грижи и болки покрай мен.


Както се пееше в една песен на Кокоша Глава - "Стана ли на 50, ще трябва да се мрееее".


А това за 2050 .. нещо не ми се вярва.. модерният човек не ми се види че се храни здравословно или живее в добра среда... ама знае ли човек...


И все пак не знам дали на 49тия ми рожден ден няма да ми се прище да доживея до 69, затова мисля че в такива теми човек не може да каже със сигурност колко му се живее.. Нали животът е пълен с изненади - тамън изникне нещо докато си решил да си теглиш артерията - тогава какво?

Абе ще живея докато ми е интересно и имам смислена цел.
Приключение да има...

[FelisDirus]

^

Сигурно е кофти да си сбръчкан и болен, но пък не искаш ли живот и здраве да видиш децата си успели, семейни, да се порадваш на внучета. Верно, няма партита и лудници, когато си на 70, но пък тогава приоритетите ти са други.

[GbSy]

Ще живея докато не умра.
Нямам намерение да си прекратявам живота, освен ако не съм ужасно тежко болна и съм само тежест и мъчение за близките си...
Фелис е много права.

[teenems]

ако има възможност да живея до 150 години, не бих. ще си изживея живота както искам, без никакви сай-фай лайна.
~80 години. не искам да живея само за да ям и да има някой, който да ми сменя памперсите.

и аз ,мъка ще е за мен ,мъка ще е и за този ,който ще ме гледа

[Lestat357]

Докато все още ми допада това, което виждам срещу себе си в огледалото. Докато все още не съм (или по-точно окончателно не осъзная че съм) изневерил на себе си твърде много, докато не прекаля с компромисите и примирението и докато не усетя колко далеч съм от онова, което... един човек (няма значение кой) би желал да бъда. (Като за начало – трябва да се науча да разбирам себе си по-добре, а това може да отнеме време.) Докато все още има хора зависими от мен и физическото ми съществуване, докато.. удържа на думата си. Или просто докато не се случи.>

И все пак – не, благодаря! Не повече от 50. Независимо от.. всичко останало. Поне така виждам нещата в наст. момент.

А Вие, г-н _Dirus?

Евтаназия – за! Твърдо! И само онези, които не са имали подобен случай на все пак значещ нещо за тях (близък) човек, биха били против. Поне от писалите в тази тема. Мое мнение, може и да греша, но надали. Дано не им се случва също.

P.S.: Относно ‘Червило’ – до неотдавна общувах с подобен човек, доста добре осигурен материално (дори познат на всички ни предполагам, но пояснението няма връзка с темата, затова ще го пропусна), белгиец на 48 – жалка картинка! Но така (погледнат отстрани) и по-отгоре, вероятно е по-трудно за осъзнаване. Нищо де.

*(ех, много въпроси, много нещо) Пренаселването е глобален проблем и не вярвам да бъде открито лесното му разрешение дори до 2050. Независимо wi-fi-a, компютрите и дори автомобилите без контакт с асфалта(още от 50-те-60-те години на XX век за 2000, мога и с линкове). Евентуално някоя друга война (не зад. световна) ще го ограничи за известно време. Ако не друго, то поне за този вид разрешаване на проблема и сега си ги имаме наличните предпоставки без съмнение.

Пишете, не се свенете!^^ Темата е добра, дори след малко повечко мнения би била перфектна за stick.

[caseoftheex]

не мога да се примиря, че ще стана на 31.

[Jus7m3]

Докато мога сам да си бърша задника,докато мога сам да се движа,докато мога сам да се храня,докато сам се издържам,докато ми е интересно да живея! предполагам 50 60 70.. а ако наистина ще живея до 150 значи искам до 130 .. все пак много инересни неща ще се случат хаха представете си 2050-та година някой ви пита кой набор сте.. ще го върнете едно хилядолетие назад

Евтаназия.. никога,самоубийството е по-вероятния избор за мене.. винаги съм си представял как летя с мотора с 300 и да литна през някой мост или ако съм из планините през някоя скала. Естествено преди това ще се улея с бензин и вмомента в който хвръквам искам да си драсна клечката Защо ми е скучна смърт подяволите ?

[sweet_bubka]

До толкова,че да мога да изгледам децата си,да им помагам.Искам и да имам внуци....... амм до 80-90години.Стига да съм здрава,а не на легло,но никой не ме пита.....Бог си знае работата

[Blab]

Ще живея, докато не се сбъдна. Всеки миг след това(ако имам щастието да ми се случи) ще е, за да (му) се наслаждавам.

За нищо на света не ще(/искам) да завися физически от някого, който и да е той!

[EarthShaker]

искам да живея докогато реша и въпреки тва съм против евтаназията самоубийството си е много по-яко по всички параграфи! кво по-яко да се метнеш отнякъде.. 1 път в живота

[acdcfenka]

Чичо Канис, не плаши дечицата в този форум. Винаги съм се чудила защо като ти чета темите, ми се приисква да съм емчо.

[PainMonopoly]

искам да живея докогато реша и въпреки тва съм против евтаназията самоубийството си е много по-яко по всички параграфи! кво по-яко да се метнеш отнякъде.. 1 път в живота

Понякога не си в състояние да го направиш.

[DJEB]

искам да живея докогато реша и въпреки тва съм против евтаназията самоубийството си е много по-яко по всички параграфи! кво по-яко да се метнеш отнякъде.. 1 път в живота

Понякога не си в състояние да го направиш.

не бе,то не си и струва... има друг вариант-бънджи

[EarthShaker]

да, помислих си че не винаги може да се самоубиеш,но..

при бънджито знаеш, че няма да умреш

[mArMaLaDkA]

Искам да живея,дотолкова,че да отгледам децата си,да ги видя как се женят,да играя с внуците си на "Не се сърди човече" и "Черен Петър" ,както едната ми баба си играеше с мен,но никога не бих искала да си отида като нея.Толкова мъчително и ужасно.Жената беше цял месец в болница,заради разрушаващ се всеки ден по-малко панкреас.Ужасно е да се будиш всеки ден в една бяла изолирана стая,да ти мирише на лекарства,към тялото ти да са прикрепени маркучи и игли,за да следят 100 апарата състоянието ти и всяка минута да се питаш дали пък следващата вече няма да ти се е отровила кръвта,и да бъде твърде късно.По-мъчително нещо от това НЯМА-да знаеш,че ще умреш!До последно съм вярвала,че ще се оправи,вярвах,че въпреки 15-те % шанс,тя ще е една от щастливките,ще се пребори..да беше в кома,можеха да се изключат апаратите,човека може да се каже,че е полумъртъв.Но как да кажеш да бият или да извадят маркучите,които обират гной от корема на жената,която е допринесла за малкото щастливи моменти в живота ти,за хубавите спомени?Вие сега си мислите,че няма да понесете да сте с памперси,да сте в легло,казвате,че бихте се самоубили,но вярвате ли го изобщо?Като попаднете в такава ситуация,нещата ще ви изглеждат друго ядче.Колкото и да си болен,каквото и унижение да е примерно да стоиш в болница,чисто гол,само завит с чаршаф и памперс,просто забравяш гордостта и желаеш да прекараш,колкото се може повече с близките си,защото ги обичаш и животът ти минава на лента.Честно казано,думите ми по-горе...най-вероятно няма да ми пука,ако се разболея от нещо,от което ще умра,че ще е болезнено,дълго и мъчително.Ще желая да съм само с децата и внуците си,да им пожелая да се изучат,да се обичат,да са сплотени,другото няма да има значение.Баба ми накрая умря от отравяне на кръвта,въпреки 3 операции(за месец),които уж зачистваха гнойта,за да не се разпространи.Отидох само веднъж.Беше ме страх,бях малка.Сега ще правя на 14,значи тогава да съм била на..10-11.Със сигурност не бих се самоубила,ако съм тежко болна.Общо-взето това са ми приоритетите,и за това бих живяла.Като станеш на 60-70-80 вече...децата са изгледани,имат си свой живот.Един възрастен човек в такъв случай би могъл да им помага,с каквото може и да се радва на внуците.

[clever]

искам да живея много
колкото може повече
ако можеше да съм безсмъpтен- най-добре