Спомен

Огън тлее и грее в медта
Отливката се отмива.
Очи топят се и ваят гръдта
Реката на силует се размива.

Докосване и моментен разпад
Нежност, погубена вечно.
Изоставен, бедният скита въ’ глад
А душата ридае човечно.

В мрака седи и реди своите мисли
Гледа и спомня, спомня и гледа.
И не може, не може умът да избистри
Губи пламнал поредна победа.

...Сихая...
Машиара.
Дъх на горска поляна
Начало на нова имрама.
Раждаме се в мрак
Умираме в светлина.