*Недочетено писмо*

[mechtaq_za_teb]

Вън дъждецът тихо завалява,
а звукът се носи като тъжна песен.
Облаците стари спомени навяват
за една отдавна минала самотна есен.

На вратата се почуква тихо.
Кой ли се е сетил пък сега за мен?
Бързам и отварям твърде любопитна.
Лъхва ме в лицето въздухът студен...

Сякаш някой бързо е избягал,
тичайки по прашни стъпала...
Но за мене мъничка награда е оставил:
някакво забравено на прага ми писмо.

Пликът бял изпипан ми се струва.
Странно. Не е мокър. А дъждът вали.
Дали пък е реално? Може да сънувам.
Та кой писма изпраща в тези дни?

Взимам го. На него пише мойто име.
(Въздъхвам)Не е забравено писмо!
Този странен жест веднага заплени ме,
но се чудя от кого ли е и за какво.

Бързичко пликът закъсвам със ръце,
а от вътре има малко листче,
сгънато във форма на сърце,
на което пише: Прочети ме!

Странно дишането ми се учести
и хартийката пред себе си отворих.
Думи... подир думи. И сълзи.
Листчето смачках,а след мен вратата се затвори.

[Take_That]

За пореден път доказваш, че си много добра в писането на стихове Браво, невероятно е, много ми хареса

[jghgh]

Мда, пишеш невероятни неща...

[olive_oil]

браво

[Enough]

Да!

[Blab]

помня те!)

[hardball]

Мен пък не ме впечатлява особено.
Най- добрата част:
Пликът бял изпипан ми се струва.
Странно. Не е мокър. А дъждът вали.
Дали пък е реално? Може да сънувам.
Та кой писма изпраща в тези дни?

- по мое мнение.