- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Петлешков
Петлешков
"Дъх на череши
въздуха обхвана
и пукна, и пукна пролетта..."
Във вените влива се отрова
Отвън е огън,
огън нетърпим.
Петлешков мълчи, а вътрем - крещи
Черешите цъфтят
И падат сиви в мръсен дим.
Птица пее, блестят тъмните очи
Поробителят беснее,
беснее над пламъчни лъчи.
"За родината и за нашите деца
за урожая на нивите ни
ще умрем - лъвове и вълци
Ще умрем във пролетта!"
Мълчи един герой, а съзнанието блести
Вятър пролетен тихичко шепти.
А далеч паметник победен изригва
Докато огън плътта обгаря -
Априската, априлската коситба
Кога зверове слепи смелите изгарят.
Един герой безмълвен си замина
С отрова,
във огън,
без вик загина.
За моята, за твоята
За моята и негова
Великата...великата родина!
"Слънцето се издига, но е кърваво
Разкрива земи, които са умрели
/но във времето ще се възродят
и нашите деца ще стъпят на крака.
За да помнят саможертвите ни,
защото са кръвта от нашата кръв/."
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
AWESOME
това ми хареса ужасно много ..
много силно е, а след разясненията ти още повече потъвам в атмосферата..
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride