Дойде при мен да се порадваш
на мойте диамантени очи,
през които по сто умножени са
твойте арийски черти.

Сто пъти зарадва се, сто човека ме чакаха.
Сто пъти по- лош бе като се разяри.
Влезе и излезе умножено по сто всеки път
през мойте сто-фасетни очи.

Сто пъти огледа се и сто лица зяпнаха,
в стъкълцата ми слънчев лъч залови
и се смя на дъгите, докато другите ахкаха
на стоте отразени дъги.

Но когато ме излъга- излъга ме сто пъти.
Сто пъти тръгна след мойто „Върви!“.
Забрави, че са сто дори и наопаки
делящите ни след всичко врати.