Ще ми се да вярвам, че има изключения.
Съдейки от собствените си родители, собствената си майка, която е същата като мен (мнение по всички въпроси, изявеност по всяка тема)... е, тя сама ми е казвала, че често в работата й се налага да премълчава, да преглъща своите емоции и мисли, за сметка на "благите отношения" и да "няма скандали". Даже веднъж сподели, че вече го прави, защото от разправии й става лошо, омръзнало й е, нямало смисъл и така нататък.
Сега някой ще каже "Ама защо трябва да има разправии?" или "Тук не става дума за разправии, а изказване на мнение, честност." ... да, така е, но имайки мнение, различно от нечие друго, неминуемо се предизвиква поне спор... и оттам проблем в повечето случаи, защото всички си държим на своето, нормално.
Самата аз винаги си отстоявам позициите, винаги казвам каквото мисля, но от два-три месеца престанах. Не знам защо. Всъщност, знам... дори да кажа каквото мисля - каква полза? Никой не се вслушва, никой не обръща внимание. Какъв е смисълът? Защо да се бориш за нещо, което предварително мислиш за изгубена кауза...
И все пак вярвам, че има и хора, които винаги отстояват мнението си, винаги го изказват, винаги са искрени.
Та, може би има личности, поне се надявам.