Подкрепям мнението че когато човек има качества ще бъде забелязан и без да пропада в лицемерието на обещството. Друг е въпроса колко хора имат късмета да ги озари това щастие в днешно време.
Давам простичък пример със себе си. Девети клас съм.. до скоро бях добре по литература тъй като се смята че ако не друго поне речник имам и ме бива да разсъжданам над разни неща. Е, така беше до скоро. Докато не реших че трябва да си изкажа мнението за някои нередности, които скъпата ми учителка си позволява. Оттогава не съм за това училище. Само че аз си знам че не е така, знам че съм права. Удовлетволението че съм казала това което имам да кажа.. че не съм премълчала само защото еди какво си ще ми се случи. Именно за това щото всички си траят или прикриват останалите сме на това дередже. Да потъпкаш собствените се ценности за да се издигнеш или защото те е страх от това което някой ще ти направи после за мен не е работа. Вярно че и аз като съм устата не просперирам много.. но пък си знам за себе си че не съм подмолна мишка като останалите. Пък и дори мисленето ми да е наивно.. вярвам че когато човек е прав все някога ще му го признаят. Тъпото е само че не винаги навреме става това.
Ае нз.. и глупости да изписах до сега така мисля и тва е. Още съм малка, а вече ми е писнало от фалш, лицемерие, използвачи, нагаждачи и кво ли не още..