- През пролетта на 1919 г. вашият бъдещ фюрер Хитлер бил в Мюнхен, точно 
когато властта била за няколко месеца в ръцете на революционерите. Бил 
въведен вечерен полицейски час и събиранията били забранени. Хитлер 
наричал това време – временна диктатура на евреите.
  В една студена, дъждовна вечер през април той и няколко от неговите 
съмишленици се събрали, въпреки забраната, в една бирария. Там те тайно 
обсъждали бъдещето на “Немската работническа партия” /същата, която по-
късно се превръща в партия на нацистите и която той оглавява/. Разгорещени 
от споровете помежду си, те не обърнали никакво внимание на многобройните 
подканяния на собственика да си вървят. Страхувайки се от наближаващия 
полицейският час, най-накрая той успял да ги изгони на улицата в 
последните минути преди започването му.
  Пръснали се под дъжда в различни посоки, но вашия Адолф имал лошия 
късмет да попадне на полицейски патрул. За да не бъде арестуван хукнал да 
бяга по пустите улици. Искал да се скрие в някой двор или къща докато 
отмине патрулът, който го гонел и затова докато тичал, побутвал вратите 
край които минавал. Попадал все на заключени или здраво залостени, но една 
врата на някаква сграда се отворила и той се вмъкнал вътре. Затворил 
вратата след себе си, подпрял я с гръб и се свлякъл долу. Дали от бягането 
или от страх, сърцето му щяло да се пръсне, а от гърдите му излизали 
хрипове. 
  Опасността преминала и той се посъвзел. Бил целия мокър от дъжда и потен 
от бягането. Станало му студено, а от изпитата бира мехурът му щял да се 
пръсне. Страхувал се да излезе пак на улицата и решил да остане в сградата 
до сутринта. Огледал се доколкото можал в мрака и разбрал, че се намира в 
някакво голямо помещение. Не се чувал никакъв шум и не се виждала никаква 
светлина. Нямало никой и той се облекчил вътре, до вратата. После 
пипнешком се заел да проучи помещението. Имало пейки и столове и той 
помислил, че се намира в някакъв клуб или зала. В дъното тя била малко 
повдигната, имало маса и някакви шкафове и ниши в стената. Цял ден не бил 
ял и карал само на няколко бири. Червата му куркали от глад и той започнал 
да рови по шкафовете за храна. Първо намерил чиния с някакви хлебни, 
брашняни, вафлени кори. Имали малко странен вкус, но той ги излапал. После 
попаднал на някакъв метален поднос с малки късчета месо. Приличали на 
пръжки, но някои били доста сухи и жилави. Омел и тях. Продължил да рови и 
докопал някакви бутилки. Повечето били пълни с вода и само в една имало 
малко вино. Той го изпил. Било слабо, но се позатоплил от него и решил да 
подремне до сутринта. Откачил от стената някаква наметка с пискюли, взел 
една дебела книга за възглавница и се изтегнал на масата. Подложил книгата 
под главата си, завил се с наметката и заспал без да разбере, че се намира 
в еврейска синагога. Той изобщо не знаел, че обичаят на евреите повелява 
вратите на синагогите им да не се заключват, за да може всеки евреин в 
нужда, по всяко време да намери спасение в тях чрез общуването си с Бога. 
  На сутринта равинът който служел там влязъл в синагогата и учуден видял, 
че някой е пикал вътре до вратата. Казал една молитва за опрощение на 
чуждия грях, но като забелязал лежащия човек на масата върху която те 
четели свещената си библия, учудването му прераснало в ужас. Побутнал 
спящия и Хитлер стреснато скочил и замигал срещу него сънен. 
  - Бокер тов! – поздравил го на иврит равинът и по липсата на смислена 
реакция от страна на човека пред него се досетил, че той не е евреин.
  - Сигурно си бил в голяма нужда човече, щом си потърсил закрила в нашия 
храм, но защо си легнал тук? Защо си подложил под главата си нашата 
Тора /Законникът на Мойсей - еврейската Библия/? Защо си се завил с този 
талит /мъжка молитвена наметка/? И всичко това в нощта на Шабат /Свещената 
събота/? 
  - Ами, беше много тъмно... – заозъртал се Хитлер - Не знаех, че това е 
църква... синагога... –  замънкал той осъзнавайки къде се намира.
  - Виждам, че не си от нашата вяра и ще помоля Бог да ти прости 
незнанието и греховете които си сторил.
  Равинът казал втора молитва за опрощение и попитал:
  - Какво още направи човече?
  - Там в долапа намерих малко хляб и го изядох... Бях гладен...
  - Ти си изял нашата Маца /обреден хляб за Пасха – еврейския Великден/? И 
какво друго стори?
  - Намерих малко вино и го изпих... Имаше и някакви малки мръвки месо... 
и тях ги изядох...
  - Голям грях си сторил, като си изял и изпил свещения ни хляб и вино, но 
Бог е милостив и той ще ти прости. Но за какво месо говориш човече?
  - То беше ей там... – и посочил захвърления от него метален поднос на 
пода.
  Равинът погледнал натам където му сочел бъдещия фюрер и се хванал за 
сърцето. Ококорил очи и зачервен от възмущение едва успял да каже:
  - Това не е месо, грешнико! Това беше плътта на нашите момчета от 
Бритмила /обрязването/ и тя беше отредена за Бога с който те сключиха 
съюз, белязвайки така телата си. Херем /анатема/! Мръсен гой /друговерец/! 
Това Бог никога няма да ти прости и неговия карет /Божие наказание за 
смъртен грях/ няма да закъснее! Вън! Вън...
  Но последните му думи не достигнали до Хитлер, който вече тичал по 
улицата повръщайки и крещял:
  - Мамицата ви еврейска! Ще ви избия до един...
Само че не успял да ги избие, защото се сбъднало проклятието на равина...