Слагаш ме зад розова витрина, обличаш ме в дрехи чужди, нареждаш ми косите грешно- махаш им звездите.
Принуждаваш ме, подценяваш чувства ми, казваш ми, че мисля грешно.
Говориш ми магично, използваш всяка грешка, притискаш ме до студената ти реалност, а не искам.
Караш ме мечтите да изхвъря, да бъда твоят нов модел, еднаква като всички други, изкарани от твоята вълшебен свят,
еднакво заблудени, бездушевни и употребени!
Да бъда твойта нова кукла да те нахраня с блясака в очи, да изхвърля детските си книжки, да порастна!
Вече трябва да се променя! Почти ме убеди...
Махай се не искам още ми е рано ...
Подари ми още капка време...
Животът сам ще ме направи друга...