Молитва

[ScionOfStorm]

Молитва

Време е да се разлюлеят стените;
Да се слеят подземия и катакомби
Светът да падне, и ние със него
Огън да лее вода; да се склопят очите.

„12-годишна беше изнасилена от петима души.
Момичето проявява отклонения; лекарите смятат, че няма да може да преодолее случилото се.”

Вековете тегнат и ни смазват
Притискат сърцето и костите чупят.
Човешкият род е низък и ще умре
Моят и Другият дъх извиси се и прокле.

„Брутално убийство потресе столицата днес.
90-годишна старица бе буквално разфасована за 10 лева.
Убиецът е успял да избяга и е обявен за издирване.”

Хрип от милиони загиващи души
Холокост и спасение; светлина в мрака.
От небето адски пламък злобно свисти
Гарван до сойка с лед извива си грака.

Жиците се впиват в плътта и пристягат
Вълк раздира гърло и мечка чупи ребра.
Майка плаче, в ръце й – мъртво дете
Пустош тлее, огън се вее от всяка страна.

„Момиче на 16-годишна възраст изчезна по пътя към дома, смята се за отвлечено.
Родителите описват дъщеря си като кротко и спокойно момиче
И все още не могат да преодолеят шока. Издирването продължава.”

Този свят отмира и не ще се върне
Защото с дъха на дъха си го проклех.

...умрете или не, умрете или не
всичко заедно в ария последна
умираме, умираме, умираме.
Нека загине този свят прокълнат
С дъха на дъха си го проклех;
Навеки проклех земния ад.

[afterforever]

Този свят отмира и не ще се върне
Защото с дъха на дъха си го проклех.

страшно \/

[woshata]

изтръпнах
определено е добро

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

Идеята е добра ... Хроника от трагични събития... Опитал си се да звучи мрачно, тежко, подтискащо. Някой се прекланят пред таланта ти .. и те обстрелват със суперлативи.
Аз ще те критикувам. Наистина харесва ми замисъла, но отново изказа куца ... метафорите са доста неестествевени ... звучат ми скалъпени и не на място.. бедно е като картина ... Аз като пишещ и читател очаквам една образност ... тук исках да прочета насилието ... да се влее в мен и да усетя тежестта му ... а какво се получава всъщност ... ти помрачаваш цялата картина ... не виждам нищо, а само края ... А къде е началото(повода/ престъпното грозно)? Къде е самия акт? Трагизма и дори капката задоволство от него ? И т.н ...
Просто това са едни очаквания ... за един завършен грабващ текст ...
Ти си предложил само една главоблъсканица от слаби сравнения и паралели.

[ScionOfStorm]

добра позиция си избрал/а?/, тогаз

изказът ми периодично закуцва, и това е в зависимост от настроението и напрежението, когато го пиша. къде ти куца тук, за да видят какъв ти е погледът за ритъм?

метафорите...принципно понякога имам навика да използвам неща, които изглеждат несвързани с тематиката/ситуацията в стиха, но пък от друга страна са ключови за мен и представят нещо..по-лично. като числото 25 в някои, примерно

лошо, че не те е грабнала образността - или си надхвърлил/а очакванията си спрямо мен, или просто не съм се справил с претворяването както трябва.

трагизма за мен си поне го виждам в последните 3 стиха...но си прав/а, че начало не посочвам. ала може би от страх да не стане прекалено разтеглено, знам ли..

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

добра позиция си избрал/а?/, тогаз

изказът ми периодично закуцва, и това е в зависимост от настроението и напрежението, когато го пиша. къде ти куца тук, за да видят какъв ти е погледът за ритъм?

метафорите...принципно понякога имам навика да използвам неща, които изглеждат несвързани с тематиката/ситуацията в стиха, но пък от друга страна са ключови за мен и представят нещо..по-лично. като числото 25 в някои, примерно

лошо, че не те е грабнала образността - или си надхвърлил/а очакванията си спрямо мен, или просто не съм се справил с претворяването както трябва.

трагизма за мен си поне го виждам в последните 3 стиха...но си прав/а, че начало не посочвам. ала може би от страх да не стане прекалено разтеглено, знам ли..

Отърси се от целта! От страха! От сглобяването!
Имаш проблема ... взимаш го и всеки един ред, който изплува го пишеш ... дори да е най-глупавия ... най-наивния ... и тн... Винаги можеш да го задраскаш ...
Трагизма не трябва е да е само в последните 3 стиха ...
Хубаво е да не бягаш много около оста , на която се крепи идеята ... Символите ти се препокриват... и пренасищат и става объркващо ...
Разбира се вмъквай неща, които за теб са важни ... но ги прави достъпни.

Хрип от милиони загиващи души
Холокост и спасение; светлина в мрака.
От небето адски пламък злобно свисти
Гарван до сойка с лед извива си грака.

Ето този куплет например. Долунаписаното важи и за другите.

2рия стих ... звучи толкова фалшиво.
Ще ти напиша мое виждане, за да ти покажа какво имам в предвид.

Хрип на милиони загиващи души
Холокост, спасение, светлина във мрак
От небето адски пламък безмилостно свисти
Гарванът гробар с лед извива своя грач.

Това е просто един скалъпен, първичен пример. Не го взимай нa сериозно. Но надявам се усещаш разликата.

Душите хлипат
Холокост и спасение се явяват антоними, затова не ги съюзявам.
Съюза "Във" придава пълнота (допустимо отклонение от граматиката)
безмилостен пламък ... не злобен... звучи по-добре, но и значението се променя ... говорим за краен... брутален и тн
Гарван гробар, чийто грач е символ на смъртта ... сойката е само едно шумно животинче, чието място можем да търсим при хаоса, паниката ...
не при ледената и жална песен (грачене) на смъртта ... ) и т.н

ПС: Enough съм със старият акаунт.

[ScionOfStorm]

усетих, че си ти, и се радвам, че така контрираш тези дни предполагам връщането символизира нещо, но не е за говорене това сега.

---

тук си прав, доста често е проблем това, че започвам един низ от визии и символи и се чувствам едва ли не ощетен, ако не ги вкарам /ако не всичките/ повечето в цялостната мозайка, която виждам/усещам.

това с драскането преди го правих, защото писах с химикалка, на листа. може пак да го практикувам за да видя какво ще стане..

усещането ни за ритъм се разминава, но пък аз май съм кривия, защото с повечето, с които съм говорил, ни е различно становището :Д обаче имай предвид, че аз много обичам да използвам оксиморонни и абсурдни изрази..точно като холокоста и спасението. иначе, чисто извън контекстово погледнато, си прав. )

а гарвана и сойката...можеш да го приемеш по няколко начина. сойката е нежното и както ти каза - просто шумно, незловещо животинче. заставен до него, гарванът сякаш се откроява по-"черно", мисля се сещаш какво искам да кажа.

мерси за критиката, полезна е. наистина ще се върна да видя с химикалка и лист дали ще има промяна... )

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

Аз пиша с черна химикална на лист ... може би на компютър съм написал само 2-3 и то от мързел ^^ ...
На хартия се гради някак по-лесно... виждаш го ... примитивно пред себе си ... със всичките недостатъци ... там са грешките ... там са неточностите, които искаш да промениш ... и така ги коригираш и изменяш ... без да ги заменяш напълно.
Препоръчвам ти да пишеш по древния начин ^^.
Хубаво е да съчетаваш противоположностите. И аз го правя много често, но трябва да е на най-подходящото място.
Ти си сложил гарвана до сойката, но тя сякаш бездейства ... тя в случая е тиха, бездейна ... мъртва дори ... тя е присъствие ... и нищо повече ... което я прави леко излишна или просто трябва да и вдъхнеш живот.

ПС: Тая сойка много популярна

[Blab]

Може ли и аз да кажа нещо, макар да казах, че повече няма да коментирам?
Когато седнат да те учат на писане, ти казват следното - не се хвърляй с многото си идеи напред с главата, избери си само една, но я довърши, накарай я да свърши, до точка.
Разбира се, против всякакви подобни "учения" съм, пишете, дишайте, бъдете, изливайте се, докрай, и се пълнете за нови начала.

[_donna_]

Вие и двамата сте едни специалистиии...

Гарванът гробар с лед извива своя грач.

Колко естествено,колко въздействащо,какъв ритъм!