Забравени деца

Ние сме мъртви
Също тъй – угнетени
Падаме
.......постоянни жъртви
Борим се с
.......ежедневните проблеми.

Деца сме
И се усмихваме
/Само за да плачем/
И знам, за мен
Важното е едно име
/Един призив тъй тачен./
Но него го няма.

А сме в камък;
А сме в тиха глухина
И в утроба
На сивкав пламък
Срещаме една мечта
Една лишна празнина.
Не е достатъчна.

И не мога да намеря мира
И се блъскам -
Муха във стени
На буря метежен безспира
Мене промени.
Мрак извира, щом
Камъка заблъскам
И открия забранените земи.

Ние сме мъртви
И камък е нашия живот
И пак, пак падаме –
Покосени хартиени жъртви
В търсене на имане
В търсене на всевечния кивот.